Къде се намира най-старото гробище за домашни любимци?

В древното римско пристанище Беренис, което се намира на територията на днешен Египет, е разположено най-старото гробище за домашни любимци, известно на археолозите, пише списание Science.

В него лежат останките на над 600 котки, кучета и маймуни, повечето от които имат нашийници и други аксесоари, което е доказателство, че собствениците им са полагали грижи за тях. Последното от тези животни е погребано преди повече от 2000 години.

Полският археолог Марта Осипинска и нейните колеги от Полската академия на науките откриват обекта през 2011 г. По всяка вероятност гробището е използвано активно в периода между първи и втори век от н.е., когато Беренис е бил процъфтяващ търговски център на брега на Червено море.

С помощта на експерти по ветеринарна медицина археолозите успяват да научат повече за начина на живот, диетата и възрастта на близо 600 животни, чиито останки са открити до този момент. Доказателствата сочат категорично, че те са били обект на човешка грижа.

Над 90% от тях са котки, кучетата са около 5%, а останалите 5% са различни видове маймуни. Някои от домашните любимци са погребани с бижута и други аксесоари, направени от стъкло или мидени черупки.

Държавата, в която домашните любимци са повече от децатаПо улиците на Тайпе в днешно време е много по-вероятно да срещнете някой, който разхожда куче, отколкото родител с дете

"Има животни, които са починали на много голяма възраст, някои от тях нямат зъби, други са били със силно ограничена мобилност. Ясно е, че за тях се е грижел някой, точно както ние днес полагаме грижи за домашните си любимци", разказва Осипинска.

Нейният колега - холандският археолог Вим Ван Неер, пък казва, че досега не е попадал на котки с каишки от толкова ранен исторически период. Според него жителите на Беренис може би не са ги отглеждали само от сантиментални чувства.

Като оживено пристанище, градът верятно е бил пълен с плъхове и други гризачи, а котките са били ценени като ловци и унищожители на вредителите, смята той.

Осипинска се надява, че работата на нейния екип ще помогне на историческата наука да изучи по-добре връзката между хората и животните от онзи исторически период.