Сейнт Мари, или Носи Бораха, е тесен гранитен остров, който се намира на 8 км от източния бряг на Мадагаскар. Тропическият рай разполага с буйна растителност, пясъчни плажове, плитки заливи и коралови рифове.

Освен това някога е дом на над хиляда пирати. Причината – намира се недалеч от морските пътища, използвани през 17-и и 18-и от кораби, натоварени с подправки, слонова кост, коприна и други богатства, връщащи се от Източна Индия.

Сейнт Мари осигурява на пиратите сигурен подслон, от където те потеглят за грабежите си. Многобройните заливи на острова защитават техните кораби от бури, а изобилните плодове и местните жени задоволяват глада и плътските им нужди.

Смята се, че пиратското убежище на острова е основано от известния английски разбойник Адам Болдридж, който пристига на Сейнт Мари през 1685 г. - след бягство от Ямайка, където е издирван за убийство.

В рамките на една година Болдридж установява контрол над водните пътища в района. Той покорява местните племена и принуждава вождовете да му плащат данъци под формата на добитък, храна и жени.

Той сключва изключително успешно партньорство с богат търговец от Ню Йорк за обмен на пари и стоки. Ограбените вещи от разбойниците се транспортират до американския град, в замяна на което те получават основни консумативи, ром, инструменти и боеприпаси.

Те се възползват и от ресурсите на острова, като различни видове плодове (банани, кокосови орехи, лимони, портокали, ананаси, ямс) и животни (едър рогат добитък, пилета, риба и морски костенурки). Смята се, че на Сент Мери са изградени десетки складове, пълни със стоки и съкровища.

В най-натоварения и успешен период на грабителите на острова живеят около хиляда пирати, включително легендарните и скандални капитан Уилям Кид, Оливие Левасьор, Хенри Еври, Авраам Самуел и Томас Тю.

Легендата за Болдридж гласи, че е водил изключително екстравагантен живот. Разполагал е с имение и крепост, в която държал своя харем от островитянки.

Освен това той участва и в търговията с роби, които продава на преминаващите кораби или изпраща в Америка и Западна Индия. Когато Болдридж се опитва да продаде някои от местните туземци, населението на острова организира бунт и унищожава замъка и складовете на пиратите, принуждавайки ги да напуснат тяхната земя през 1697 г.

До 1700 г. златната ера на морските разбойници приключва. Много пирати се предават на властите срещу помилване и се заселват в Мадагаскар. Те се женят за местни момичета, създават семейства и умират на острова. Останките им се полагат в гробище, наречено Гробището на пиратите, намиращо се на малкия остров Ил о Форбанс.

В наши дни Сейнт Мари привлича много туристи, благодарение на това, че е идиличен тропически рай, където гмуркането и наблюдението на китове са любими занимания от векове.

Пиратското гробището днес е обрасло с храсти и растения, но въпреки това е популярна атракция.

Снимки: amusingplanet.com, wikipedia