Програмата за защита на свидетелите в САЩ се ражда от Закона за контрол на организираната престъпност от 1971 г. и е дело на дългогодишния прокурор от Министерството на правосъдието на САЩ Джералд Шур. Досега тя успешно е защитила над 18 000 души, откакто за първи път започва да действа през 1971 г.

Членството в нея обикновено е до живот и започва с посещение от щатските шерифи, независимо дали е очаквано или не.

Много от свидетелите и техните семейства имат време да вземат решение и да се подготвят за новия си живот, докато други са принудени да избират много бързо. В някои случаи дори им се налага да напуснат домовете си почти веднага, след като шерифите са пристигнали.

Членовете на семейството, като съпруга/съпруга и деца, също обикновено се присъединяват, въпреки че понякога дори и любовници са получавали защита.

Тъй като влизането в програмата изисква участниците да обърнат гръб изцяло на досегашния си живот, в това число родители, братя, сестри, активи и самоличност, невинните членове на семейството и информаторите са изправени пред един невъзможен избор – да се присъединят към програмата и да изгубят “живота” си, или да продължат по старому и буквално да изгубят живота си.

Местата за преместване на участниците се избират от шерифите, работещи за програмата, въпреки че на семействата се предлага възможност да избират между няколко варианта. Окончателно избраното място след това се разкрива само на няколко души от програмата, пише Business Insider.

Преди да започнат новия си живот, членовете на съответното семейство се сдобиват с нова самоличност. Жена на име Джаки Тейлър, която била на 7 г., когато семейството й влязло в програмата през 1981 г., по-късно си спомня, че в продължение на часове се упражнявала в писане на новото си име, докато семейството чакало да бъде преместено.

Вижте още: Лоши момчета, които не издържаха в програмата за защита на свидетели

След като свидетелят приключи със съдебните показания, семейството му бива транспортирано до новото място, където често бива настанено в хотел, докато не им бъде избран подходящ дом. Преместените семейства получават определена месечна издръжка, както и пари за наем и други разходи, които постепенно намаляват и спират, след като те са имали достатъчно време, за да си намерят нова работа и да се издържат сами.

В началото, когато програмата тепърва се разработва, е имало много пропуски. На шерифите често им се налагало да фалшифицират документи или просто не осигурявали такива за всички. Джаки Тейлър, например, така и не получава акт за раждане, а както може да се предположи, няма и как да си извади такъв отнякъде.

Така че когато била още малка, не можела да играе софтбол, а по-късно в живота имал затруднения със записването в колеж и сключването на брак.

Днес има определени ограничения за разходите, но те са въведени едва след някои доста сериозни грешки на растежа. Например, след като шефът на подразделението на мафията в Лос Анджелис Джими “Невестулката” Фратиано става информатор през 1978 г., той получава близо 1 000 000 долара в следващите 10 години, докато е част от програмата.

От една страна, вероятно си е заслужавало, тъй като свидетелските показания на Фратиано помагат за осъждането на над 20 гангстери. От друга страна, обаче освен че му плащала за храна, жилищни и ежедневни разходи и здравно осигуряване, програмата плащала и за доста ненужни неща, като пластичните операции на жената на Фратиано и дори месечна издръжка на майка й.

Така, когато през 1987 г. идващата от Фратиано информация привършва, същото се случва и с търпението на правителството и програмата спира доходите му и сваля денонощната му охрана. Въпреки че Фратиано твърдял, че се страхува за живота си след това, той живее още шест години и умира в съня си през 1993 г.

Днес по-голяма част от пропуските са поправени. Новите имена, социални осигуровки, актове за раждане и шофьорски книжки на участниците в програмата се издават напълно рутинно; освен това здравните и училищните картони се прехвърлят бързо, а участниците в програмата получават измислена кредитна история.

От 1971 г. досега общо 8 500 свидетели и 9 900 семейни членове са получили защита от програмата и няма човек, който е следвал указанията за живот в програмата и е бил убит.

Не всички обаче се приспособяват успешно към новия си начин на живот. През 1980 г. Хенри Хил свидетелства срещу бившите си партньори от мафиотската фамилия Лукезе и е включен в програмата за защита на свидетелите, заедно с жена си и двете им деца.

След като изпитва трудност с приспособяването, Хенри Хил (името му е сменено на Мартин Люис, а след това и на Питър Хейнс) и семейството му са местени 10 пъти на най-различни места като Индепендънс, Кентъки, Редмънд, Вашингтон и Омаха, Небраска.

Отегчен до крайност Хенри (или Мартин или Питър), продължава с незаконната си дейност и през 80-те години е арестуван за най-различни престъпления - от нападение през шофиране в нетрезво състояние до обир. През 1985 г. той излиза до известна степен на светло, след като заедно с Никола Пилеги пише своите мемоари, които впоследствие са използвани като сюжет за филма „Добри момчета“ на Мартин Скорсезе.

Малко след това, през 1987 г., Хенри/Мартин/Питър е арестуван за това, че опитва да продаде половин килограм кокаин на агенти от отдела за борба с наркотиците, което в крайна сметка води до изключването му от програмата.

Това обаче изглежда не му създава особени проблеми с тези, срещу които свидетелства, тъй като Хенри умира чак през 2012 г. от сърдечен удар.