Само след 6 месеца Лондон ще стане домакин на летните Олимпийски игри. Когато през 2005 г. градът кандидатства за домакинството, Лондон се надяваше така да вдъхнови ново поколение британски спортисти, а Дейвид Камерън каза, че очаква игрите да донесат на местните бизнеси най-малко 1 млрд. долара.

Построяването на Олимпийския стадион струва 760 млн. долара и за сега съдбата му след игрите е неясна.

Бюджетът на събитието е 14.3 милиарда долара и по всяка вероятност Лондон ще надвиши този лимит, тъй като се оказа, че транспортът и сигурността ще струват много повече.

Въпросът е – дали Олимпийските игри носят финансов успех или провал на домакините? CNBC отговаря на този въпрос като се връща чак до 1976 г.

Ето и равносметката:

Ванкувър 2010 – провал

Ванкувър все още не е преживял финансовия махмурлук от зимните игри.

Причината за това е Олимпийското село (на снимката). То бе финансирано от града, след като фирмата, която трябваше да го строи, изпадна във финансово затруднение, вследствие на световната финансова криза.

Правителството се надяваше, че инвестицията ще се изплати, тъй като селото ще бъде един от най-зелените, модерни и желани райони в Северна Америка. Но не беше така. Две години по-късно градът все още не си е възстановил парите. Луксозните апартаменти в 16-те сгради там се продават, но няма много желаещи. Селцето е преименувано на Millennium Water (водата на хилядолетието). Дълговете на града достигнаха 730.2 милиона долара.

Пекин – Летни игри 2008 г. - успех

Въпреки че игрите в Пекин бяха най-скъпите до сега (40 милиарда долара) градът няма дългове. Оказа се, че Китай има достатъчно капитал, за да плати за новите стадиони, метрото, пътищата и инфраструктурата.

Бяха построени нови участъци от магистрали, нов терминал на летище и др.

Повечето съоръжения се използват и до днес, макар че главният стадион, наричан Птиче гнездо е празен.

Торино, Италия - Зимни игри 2006 – успех

Преди игрите градът бе раздиран от скандали, свързани с корупция, проблеми със строителството, финансови проблеми. Торино почти фалира малко преди игрите.

Олимпийският комитет имаше дефицит от 3.2 милиона долара, 2% от общия бюджет (1.58 милиарда).

Въпреки това, Игрите се оказаха успешни за града. Съоръженията продължиха да се използват, като допринесоха за туризма и имиджа на града, който бе в период на западане преди Олимпиадата.

Атина, Гърция – Летни игри 2004 г. - провал

Въпреки че Атина се справи чудесно с организацията, градът надскочи с няколко пъти бюджета си от 4.6 млрд. долара. Счита се, че дългът е бил в рамките на 50 000 евро за всяко гръцко домакинство, но не са оповестени официални данни.

Атина не успя да промени облика на града. Много от съоръженията са празни и неподдържани. Според Independent, неизползвани са 21 от общо 22 нови съоръжения. Обещаните паркове така и не се появиха, транспортът не се облекчи. Правителството бе решило да финансира всичко от държавния бюджет без да изготви стратегия за след игрите.

Солт Лейк Сити, САЩ – Зимни игри 2002 г. - успех

Игрите в Солт Лейк Сити са един от най-скъпите. Тяхната цена (2 млрд. долара, в това число 500 милиона само за сигурност и охрана) се доближи до тази на Летните игри. Организаторите обаче твърдят, че са спечелили 100 милиона долара от изгодни сделки за ТВ излъчване. Трафикът по ски курортите се засили с 37% след Игрите и превърна ски индустрията в Юта в бизнес за 1 милиард долара.

Сидни, Летни игри 2000 – провал

Въпреки че игрите минаха успешно, градът не извлече почти никакви дивиденти. Бюджетът им се утрои до 3.8 милиарда долара още преди игрите да са започнали. Една трета от тях бяха платени от данъкоплатците.

И тук е допусната често срещаната грешка – няма план за използване на съоръженията след игрите. Олимпийският парк се превърна в „призрак“, за чието използване се изготви план едва през 2005 г. Проучвания показват, че игрите не са довели много туристи, нито пък са направили спорта по-популярен в Австралия.

Нагано, Япония, Зимни игри 1998 – провал

Никога няма да разберем колко са стрували игрите, тъй като финансовите документи са били изгорени по нареждане на заместник началника на Олимпийския комитет. За да се проведе Олимпиадата в малкото японско градче е построена нова инфраструктура, оценявана според някои на 10 млн. долара.

В резултат на това Нагано изпадна в рецесия. Дългът на града достигна до 30 000 долара на домакинство. Според експерти градът няма да изплати дълга си до 2015 година. Поддръжката на съоръженият струва 22 млн. долара на година, а наемите им са на стойност само една десета от тази сума. Високоскоростния влак, построен до града пречи на местните хотели и магазини, тъй като много туристи идват само през деня и не прекарват нощта в Нагано.

Атланта, Летни игри 1996 – успех

Игрите бяха критикувани за това, че са били хаотични, имало е транспортни проблеми, бомба уби един човек и са били силно комерсиализирани. Резултатът за Атланта обаче е положителен.

Спонсори дариха 1.8 млрд. долара, а двата най-големи стадиона се използват от футболния и бейзболния отбор на града.

Олимпийският парк (на снимката) бе построен в запустяла част на града, а днес е една от основните му атракции. Олимпийското село служи за общежитие на техническия университет в града.

Албъртвил, Фрнация, Зимни игри 1992 г. - провал

Тъй като различни градове в района искаха по част от Олимпиадата, 57-те дисциплини бяха разкъсани на 13 места и 620 квадратни километра.

Това предизвика логистичен кошмар. Френското правителство похарчи 1.1 милиарда долара за инфраструктура и 189 милиона долара за построяване и ремонт на спортни съоръжения.

Организацията обяви загуба от 67 милиона долара. Туризмът не получи чаканият стимул.

Барселона, Испания, Летни игри 1992 г. - успех

Барселона е пример не само за това как да се организират Олимпийски игри, но и как да модернизираш града си покрай тях.

Барселона похарчи около 9.4 милиарда долара, което по онова време бе рекорд. Градът дори е отчел 5 млн. долара печалба.

Бе построена плажна ивица от 2 мили, която се разшири с още 1 миля по-късно. Броят на ресторантите по ивицата се е увеличил от 7 на 70.

Игрите трансформираха града, който се изкачи от 11-то до 4-то място в класацията на най-добрите градове за бизнес в Европа.

Освен това се счита, че игрите са вдъхновили много испанци за спортни успехи. Според мнозина това, че Рафаел Надал стана тенисист номер 1, успехите на футболният отбор и победата на Карлос Састре в Тур дьо Франс се дължат на спортния подем в Испания след Олимпиадата.

Калгари, Канада – Зимни игри 1988 г. - успех

Не се знае колко е струвала тази Олимпиада. Организаторите обявяват печалба от между 90 и 150 млн. долара, но се счита, че това е лъжа, изречена заради силен обществен натиск. Това е щяло да бъде втората Олимпиада на загуба (след фиаското на Монреал 1976). След разследване на Toronto Star става ясно, че Олимпийския комитет не е включил в изчисленията цената на построяване на съоръженията, както и получена субсидия от правителство на стойност 461 млн. долара. Ако те се включат, излиза, че игрите са били на огромна загуба.

Въпреки това те се считат за успех, тъй като носят на града прекрасни и модерни съоръжения, като първата в света напълно затворена пързалка за бързо пързаляне с кънки, от където в последствие са тръгнали много успешни канадски олимпийци.

Сеул, Южна Корея, Летни игри 1988 г. - успех

Игрите струват 4 млрд. долара, но са огромен успех за града. През 1987 година Сеул сменя режима си. Избори се провеждат през декември 1987 г., за да не се помрачават игрите с политически проблеми. Така те се оказват катализатор към демокрация за Южна Корея. След Олимпиадата Сеул привлече много бизнеси и помогна на Корея да стане 3-тата най-голяма икономика в Азия.

Игрите доведоха и до бум в спорта. От тогава насам Южна Корея рядко липсва в таблицата на 10-те държави с най-много медали.

Лос Анджелис, Летни игри 1984 г. - успех

След финансовия ужас в Монреал, Лос Анджелеис променя начина, по който се организират игрите и става първата Олимпиада от 1932 година, която прави печалба.

В Ел Ей не е нужно да се строят нови спортни съоръжения, а само да се модернизират вече съществуващи. Цената на Олимпиадата е 546 милиона долара, но данъкоплатците не дават и един долар за нея. Игрите са дори на печалба от 222.7 млн. долара, заради спонсори, сделки с ТВ права и продажби на билети. 40% от печалбата се влага в младежки спортни организации. Счита се, че те са допринесли с 3.3 млрд. долара за икономиката на Калифорния.

Лейк Пласид, САЩ – Зимни игри 1980 г. - провал

Зимните игри са белязани от редица проблеми. Лошо планиране на продажба на билети, заради което хора не са успявали да си купят билети, проблеми с транспорта, настаняването. Нямало е достатъчно шофьори и автобуси за превоз на хората. Игрите свършват на загуба от 8.5 млн. долара. Щатът Ню Йорк се намесва, за да спаси Лейк Пласид от фалит.

Монреал, Канада, Летни игри 1976 г. - провал

Три десетилетия са нужни на Монреал, за да изплати дълга си след Олимпийските игри. Случаят „Монреал“ е спрял много държави в желанието им да се кандидатират за домакини. Преди игрите кметът на града заявява „Олимпиадата не може да бъде на загуба, така както мъж не може да има дете“. Те обаче носят дълг от 1.5 млрд. долара, а олимпийският стадион се сдобива с прякора „Големият дълг“.

Игрите започват с недовършен стадион, заради необичайния му дизайн и стачка на работниците. Стадионът е завършен чак през 1987 г. След това на два пъти покривът на стадиона пада и се налагат скъпи ремонти. За щастие поне няма пострадали.

Стани фен на Profit.bg във Facebook