Как се прахосват 9 млрд. долара - падението на фамилията Стро

20860
Как се прахосват 9 млрд. долара - падението на фамилията Стро

Както при много други богатства в Америка, семейната историята на фамилията Стро започва с имигрант – Бернхард Стро, който пристига в Детройт от Германия през 1850 г. със 150 долара и семейна рецепта за бира. Той продавал бирата си от врата на врата с ръчна количка. До 1890 синовете му Джулиъс и Бернхард Младши, вече доставят бира в района на Големите езера. Джулиъс успява да преведе фамилията през Сухия режим, като превръща семейната пивоварна във фабрика за сладолед и малцов сироп. През 80-те години на миналия Stroh пък е една от най-бързо развиващите се компании и третата най-голяма пивоварна империя в САЩ, като пред нея са само публичните гиганти Anheuser-Busch и Miller. Фамилията Стро притежавала целия си бизнес, състояние, което тогава Forbes оценява най-малко на 700 млн. долара. Ако съдим само по борсовия индекс S&P 500, днес състоянието на фамилията щеше да е около 9 млрд. долара.

За съжаление обаче днес Stroh като семеен бизнес или дори като обща компания на практика вече не съществуват. Компанията бе разпродадена на части. Тръстовете пък са дали и последните си пари на акционерите. Последният останал семеен юридически субект е полупразна офис сграда в Детройт. И докато достатъчно годините наред е имало достатъчно пари така че петото поколение на фамилията и днес се чувства достатъчно за шестото едва ли ще има пари.

“Решихме да излезем на национално ниво, без да разполагаме с бюджета за това”, казва с въздишка Грег Стро, пето поколение представител на фамилията и бивш служител на Stroh Brewery. “Това е като да отидеш с нож на престрелка. Нямахме никакви шансове.”


Семейната сага на фамилията Стро напомня за пореден път, че е много трудно да се създаде семеен бизнес, проектиран така че да трае вечно, но е шокиращо лесно за всеки наследник да го провали.

В първия век от историята на компанията биреният бизнес на фамилията Стро, базиран в Детройт, се разраства като следва основните правила: уважавай клиентите си; уважавай служителите си. Първото означавало предлагането на продукт на семейства от работническата класа в Средния запад на САЩ на цени като за работническата класа  (фамилията разводнява ценната рецепта на Бернхард Стро, след като поради недостига на хмел и пшеница по време на Втората световна война американците свикват да пият по-слаба бира). Второто означавало да се отнасят с всеки служител като с почетен член на клана.

Джон Стро, който бил начело на компанията при сериозния ръст в продажбите й по времето на президента Айзенхауер, “бил известен с това, че се разхождал из завода и знаел по име всеки от работниците там”, си спомня неговият правнук Грег. “Служителите били готови да минават и през огъня за фамилията”, продажбите на компанията скачат в следвоенен Детройт от 500 000 кега през 1950 г. до 2.7 млн. кега през 1956 г.

Големите промени идват в началото на 80-те години. Джон Стро става председател на компанията през 1967 г. и предава контрола на племенника си, Питър, който става главен изпълнителен директор през 1980 г. Подобно на Джон, той имал планове за растеж, но не постепенно -  той го прави с придобивания. През 1981 г. Стро купува базираната в Ню Йорк пивоварна F&M Schaefer. На следващата година се случва нещо, което членове на фамилията описват като “рибата, която поглъща кита”. Питър Стро залага семейния бизнес и срещу заем от 500 млн. долара, за да купи базираната в Милуоки Joseph Schlitz Brewing.

Изведнъж Stroh се оказва третата най-голяма пивоварна в САЩ, със седем завода и национална дистрибуция. На хартия синергията съществува. Forbes оценява компанията на 700 млн. долара през 1988 г., посочвайки Стро като притежатели на едно от най-големите семейни богатства в САЩ по това време поделяно общо между 30 роднини.

Вижте още: Рокфелер – как няколко германци станаха най-богатите хора в САЩ

Грандиозната визия на Питър Стро за създаването на процъфтяваща компания с национално покритие не се осъществява. Компанията до голяма степен „изпуска влака“ по отношение на най-голямата тенденция в индустрията от век  - леката бира. Затрупана от дългове Stroh не може да си позволи да рекламира толкова, колкото най-големите си конкуренти Anheuser-Busch и Miller. След като не успява да предизвика търсене чрез маркетинг Stroh прибягва до цената, пускайки стек от 15-кена на цената на 12 и стек от 30-кена на цената на 24. И докато второто предложение има потенциал, то се оказва недостатъчно, за да компенсира свиващия се марж на печалба.

В същото време амбициозно семейство от Колорадо започва да навлиза на пазарите на Stroh. “Така се ражда конкуренцията между Stroh и Coors,” казва Скот Розек, който работи 12 години за Stroh. “По това време имаше четири големи пивоварни в индустрия, в която имаше място само за три.” До края на 80-те години Coors изпреварва Stroh като третата най-голяма пивоварна в страната.

През август 1989 г. Stroh Brewery Co. е в отстъпление. Компанията, която преди това се е отнасяла със служителите като с роднини уволнява 300 души, или една пета от административния си персонал.

На следващия месец Питър Стро, който умира през 2002 г., се съгласява да продаде семейния бизнес на Coors за 425 млн. долара. Coors обаче се отказва от сделката няколко месеца по-късно.

Отчаяният Питър Стро кани известният маркетингов специалист Хал Райни да придаде на марката Stroh по-луксозен вид и позиция на пазара. Компанията сменя логото си, вдига цените и спира предлагането на стековете от 15 и 30 кена. Това обаче се оказва възможно най-лошото решение. Продажбите на бирата от марката Stroh падат с над 40% за година.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg