Ние напълно зависим от нашите пет сетива, за да съществуваме, и ни изглежда напълно невероятно, че те могат да ни лъжат. Истината е, че различни части на нашия мозък съвкупно формират нашата представа за реалност и понякога синхронът между тях създава действителност, съществуваща само в главата ни. Например по този начин:

1. Вашите очи могат да чуват.

Схемата, която всички познаваме, се състои в това: нещо произвежда звук, а нашите уши го чуват и препращат към мозъка, който определя смисъла. При повечето хора обаче зрението е доминиращо сетиво и затова понякога очите определят това какво чуваме.

Представете си, че друг човек повтаря непрекъснато нещо от типа на „бех-бех“, но после изведнъж променя звука на „фех-фех“. Всъщност звукът не се променя, това, което се е случило, е, че след лека промяна на артикулацията, вие започвате да чувате друг звук. Ако затворите очи, ще установите, че отново чувате „бех-бех“.

Това е пример за ефект Макгърк. Той се проявява, когато между сетивата, с които възприемаме информацията, настъпи конфликт. Мозъкът търси обяснение и изпада в своеобразна паника. Като резултат чуваме това, което виждаме, а не това, което слушаме. Странното е, че този ефект се проявява дори тогава, когато знаете какво се казва в действителност. Все едно – вие ще чувате това, което виждат очите ви.

2. Мъртвата зона при шофиране.

Всички понякога ставаме жертви на оптически илюзии. Често хора, причинили катастрофа, най-искрено заявяват: „Не знам откъде се появи“. Учените наричат това „слепота, причинена от движението“ или още „мъртва зона на зрителното поле“.

В света има твърде много дразнители- звуци, миризми, движение, и мозъкът има склонност да игнорира информация, която не смята за съществена в даден момент. Проблемът е, че той невинаги различава правилно сигналите.

Така за шофьор, който прекрасно вижда насрещно движещите се коли, тези, които се движат зад него, някак изчезват. По същия начин – ходейки пеша, вие не виждате минувачите, които се движат паралелно с вас.

3. Как изглежда вкусът?

„Изглежда апетитно!“. Точно така- вашите очи определят дали храната ще има приятен за вас вкус или не. Британски учени преди време направиха експеримент с дегустатори на вино. Те им предложиха да опитат бяло вино. След като отпиха, дегустаторите заявили, че усещат вкусове и послевкус, традиционно идентифицирани като характеристики на бяло вино - банан, маракуя, червен пипер. После им било предложено същото вино, но оцветено в червено. Дегустаторите говорели за вкусове, традиционно приписвани на червеното вино. Това се повтаряло в различни клубове, неизменно по същия начин. При друг експеримент един и същи шоколад бил сервиран в бяла и оранжева чаша. Участниците в експеримента, които не знаели за това, заявили, че шоколадът в оранжева чаша е по-вусен. Обратно малиновото желе спечелило в светла чиния и загубило в тъмна.

4. Вашият мозък мени размера на това, което виждате.

За да видите тази илюзия в реалния живот, просто погледнете към нощното небе, когато Луната изгрява над хоризонта. Тя изглежда страхотно, но през следващите няколко часа, постепенно "намалява" и около полунощ изглежда много малка. Това не означава, че Луната изведнъж се е отдалечила от Земята - тя изглежда по-голяма, когато обектите пред нея - дърветата и сградите - създават илюзията за перспектива.

Нещо повече - колко лесно се поддавате на илюзията, зависи от това, което сте свикнали да виждате: например, жителите на градовете са по-уязвими на зрителни измами. От друга страна, ако сте израснали далеч от големи градове, в мозъка ви няма да бъдат съхранени като спомени големи правоъгълни обекти и съответно- илюзията няма да е толкова голяма.

5. Вие наистина можете да забравите къде ви е главата.

Вие наистина можете да забравите крайниците си. Ако до ръката ви поставят фалшива гумена ръка и покрият вашата до китката, на въпрос коя е истинската, вие веднага ще я посочите... и най-вероятно ще сбъркате: когато не виждате истинската си ръка, автоматично приемате фалшивата - видимата - за ръката си. Ако ударят изкуствената ръка с чук, вие инстинктивно ще изохкате, макар и да не чувствате болка.

Нещо повече – в момента, в който приемете изкуствената ръка за своя, температурата на истинската ви ръка рязко спада, т. е. вашият мозък се отрича от ръката ви дори на физиологическо ниво.

Тази илюзия широко се използва за лечение на т. нар. „фантомни“ болести след ампутация.