Нещо обичайно за местните жители и любопитен детайл за туристите – парата, която излиза от улиците на Ню Йорк, е част от ДНК-то на града подобно на жълтите таксита и небостъргачите на Манхатън.

Но какъв е произходът на постоянната ивица дим, която присъства във филми като „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе? Това, което се вижда по улиците на Ню Йорк, е само върхът на айсберга на един много по-голям феномен.

Това е същата тази пара, която пътува по-дискретно по тунелите и канализационната мрежа на емблематичните сгради в града като Empire State Building, историческата гара Гранд Сентрал или централата на ООН.

Освен това се използва в различни форми в болници, музеи, ателиета за химическо чистене и дори мандри. Ню Йорк притежава уникална парна система, която със 169 километра подземни тръби е най-голямата в света в градски условия.

Без тази парна мрежа може би силуетът на града от стари и модерни небостъргачи щеше да е различен. „Никога нямаше да построят тези сгради, защото нямаше да могат да ги затоплят“, казва пред ВВС Дан Холохан, автор на 22 книги по темата.

Над 130 години

Нюйоркската парна система датира от 80-те години на XIX век и първият й клиент е сградата на United Bank на ъгъла на Уолстрийт. Давала й енергия за функционирането на асансьорите й.

Днес мрежата има близо 1650 клиенти или сгради в Манхатън, сочат данни на компанията Con Edison, компанията, която управлява системата с четири парни станции и две, които генерират едновременно пара и електричество.

Това, което се вижда на повърхността, са процеждания на парата, която обикаля града под земята, изтичайки от канализационните или вентилационните тръби, поставени специално, за да не пречат на видимостта на минувачите и шофьорите.

„Това са изтичания от тръбите, които трябва да бъдат поправени, не е нещо опасно“, обяснява Алън Дръри, говорител на Con Edison.

Системата се използва главно за отоплението, климатиците и осигуряването на топла вода за сградите. Но парата на Ню Йорк се използва и за готвене или чистене на съдовете в ресторантите, овлажняването на залите на музеите, гладенето на дрехите в ателиетата за химическо чистене и стерилизирането на болничните инструменти.

„Много е добре, че Ню Йорк осигурява пара като обществена услуга подобно на електричеството, газа и водата. Парата е много ценна за мандрите. Нужна ни е много енергия за пастьоризацията и за затоплянето на съдовете, когато правим сиренето“, казва Джон Гугар, главен технолог в мандрата Beecher's, която има производствен цех в сърцето на Манхатън.

Благодарение на парната система „можем да работим в много по-малко пространство и да правим сирене в градска среда, което е необичайно“, допълва Гугар.

Експлозии

В някои случаи възниква въпросът доколко сигурна е парната система на Ню Йорк. В миналите десетилетия имаше експлозии на парните тръби в града, които взеха жертви. При една от тях в квартал Грамърси парк през 1989 г. загинаха трима души, включително двама работници на Con Edison, които работеха там.

При друг взрив през 2007 г. загина един човек, а десетки бяха ранени близо до гара Гранд Сентрал, а насред Манхатън се появи гигантски облак от пара. Причината за последната експлозия предизвика спорове в съдебните зали с обвинения към компания от Тексас, която поправяла тръбите, но и с посочване на вината на Con Edison.

„Имаше множество искания за ремонт в тази зона, знаеха, че има проблеми“, казва Рик Рутман, адвокат, който представлявал жертвите.

Con Edison плати компенсации за милиони долари на пострадалите и уверява, че неотдавна е започнала мониторинг от разстояние на парната си система, за да предотврати събирането на вода под земята, което може да е опасно.

„Продължаваме да проучваме промени в подходите и подобряване на оборудването, което може да увеличи още повече сигурността“, казва Дръри. Неотдавна компанията прибави някои известни клиенти като модерната сграда 432 Park Avenue, един от най-високите небостъргачи в Манхатън.

Тя обаче признава, че тенденцията е към лек спад на броя на клиентите й, което допринася за относително ниската цена на природния газ.

Но използването на парата за отоплението на Ню Йорк е много по-широко от подземната мрежа. Голяма част от сградите, които прибягват до нея, имат котли на приземния си етаж, за да произвеждат собствена пара, отбелязва Холохан.

Според него промяна на начина за отопление на старите сгради би била безсмислена. „Понякога чувам хора да казват, че трябва да се отървем от всичко това. И какво ще правим тогава със сградата на Empire State? Тя не може да има по-ефективна система за отопление“, категоричен е Холохан.