Има най-малко 40% вероятност извънземният интелект да е по-скоро рядко, отколкото често срещан в Космоса, според астроном от Колумбийския университет.

В доклад, публикуван в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), астрономът от Колумбийския университет Дейвид Кипинг застъпва тезата, че има статистическа вероятност, че въпреки че микробният живот се заражда бързо и е добре разпространен, интелигентните форми на живот вероятно да се срещат по-рядко, пише Forbes.

Нещо повече, ако постоянно превъртаме еволюционния процес тук, на Земята, както казва покойният еволюционен биолог Стивън Джей Гулд, има голяма вероятност нашата собствена планета интелектът далеч да не е сигурен. Всъщност е по-вероятно да не се развие въобще.

По този начин два от най-големите въпроси относно съществуването на извънземен интелект остават свързани с хипотетичното времева линия на микробното начало на живота и зараждането на интелект.

Пентагонът разсекрети три видеа с НЛО (видео)Видеата са заснети от пилоти на военноморските сили на САЩ по време на тестови полети

Използвайки Бейсов анализ (метод на прилагане на статистически данни за достигане до изводи за вероятностите за дадено събитие) Кипинг установява вероятността за това някъде на друго място в Космоса да има живот.

Ако налице са условия, достатъчно сходни с ранните условия и могат да бъдат запазени поне за милиард години или повече, тогава нашият анализ клони към хипотезата, че микробният живот е често срещан, пише Кипинг.

Анализът се базира отчасти на предполагаемите доказателства, че животът се е зародил в рамките на 300 милиона години след формирането на океаните на Земята, отбелязват от Колумбийския университет.

Еволюцията на интелекта обаче е нещо съвсем друго.

Ако еволюцията на интелекта е бавен процес, тогава ранното начало на живота може би е просто предпоставка за нашето съществуване, а не полезно доказателство за оптимизъм, пише Кипинг.

В анализа си той задава въпроса колко често бихме очаквали животът и интелектът да се появяват отново, ако историята на Земята се повтаря отново и отново.

Така Кипинг взема за своя начална точка четири потенциални възможности:

  • Животът е често срещан и от него често се развива интелект.
  • Животът е рядко срещан, но често развива интелект.
  • Животът е често срещан и рядко развива интелект.
  • Животът е рядко срещан и рядко развива интелект.
  • От тези четири хипотези Кипинг използва Бейсови математически формули, за да прецени вероятностите за отделните модели.

    “Ключов резултат е, че когато човек сравнява сценарии с рядко срещан и често срещан живот, този с често срещания живот винаги е най-малко осем пъти по-вероятен от другия,” казва Кипинг.

    Би ли се зародила отново интелигентната форма на живот на Земята, ако върнем часовника?

    Животът на Земята се заражда в първия квинтил от обитаемия си прозорец, но технологичната цивилизация процъфтява едва през последния, пише Кипинг.

    По този начин, ако върнем отново часовника на Земята, от статистическа гледна точка може да се очаква животът често да се заражда, но интелектът може и да не е толкова неизбежен, пише той.

    “Ако разиграем отново историята на Земята, зараждането на интелекта, всъщност, е донякъде малко вероятно,” се казва в изявлението на Кипинг.

    Кипинг отхвърля идеята, че интелектът може да се зароди в Космоса с много бързи темпове. Това не е изненадващо, предвид факта, че са необходими няколко милиарда години за зараждането на интелигентната форма на живот тук, на Земята, пише той.

    “Вероятността интелектът да е изключително рядък и че Земята просто е имала късмет остава доста голяма,” пише той.