Всеки, който е изгледал една серия от историята за клана на Джон Дътън, знае, че това не е изгубено време.

Тази поредица, започнала преди четири години, постепенно си проби път до широката публика, за да се превърне финалът на четвъртия ѝ сезон в най-гледаното нещо по телевизията в САЩ през последните пет години.

Това е сериозен успех, но не и изненада. Когато убедиш Кевин Костнър да играе в твоя уестърн, можеш да си отдъхнеш, защото ако „Танцуващият с вълци“ не привлече тази публика, кой ли ще успее? Но това далеч не е достатъчно.

Големият коз на Yellowstone всъщност е историята. Най-кратко казано това са каубоите и индианците, но в XXI век. За разлика от много уестърни, тук водещи не са стрелбата с револвери, играта на комар, пиенето на уиски и омразата между бели и червенокожи. Не че ги няма, но сериалът прави опит да обясни причините, довели до тези явления.

Основен виновник за написването на историята е актьорът, сценарист и режисьор Тейлър Шеридън, автор на сценария на Sicario. И това не е случайно.

Още преди пет години той създаде трилъра Wind River, занимаващ се с подобна тематика – тежкия живот на коренното население на САЩ, наблъскани в резервати без особена житейска перспектива, отчаянието в тези места, престъпленията, суровия живот и природата. Част от актьорския състав на WindRiver се прехвърля и в Yellowstone.

Накратко и с минимален риск от спойлери – този сериал разказва историята на семейството на Джон Дътън (Костнър), тираничен земевладелец, собственик на най-голямото ранчо в щата Монтана. Огромната по площ територия му коства и огромни грижи, но Дътън е решен да я запази на всяка цена и не пести средства, за да го постигне. Осанката му е на всемогъщ местен феодал, а отношението му към враговете – на мафиотски бос.

Ранчото от сериала наистина съществува, макар и под друго име (Chief Joseph Ranch). То е в Монтана и се простира на общо 10 хил. декара площ. В темата за територията му е вплетено и принципното отношение към земята в САЩ. Или както казва Дътън:

„Тук е Америка, не делим земя с никого“.

Когато не е снимачна площадка, ранчото приема гости. През останалото време обаче е територията на Дътън, синовете му, почти лудата му дъщеря Бет и нейния любим Рип – лоялен и безмилостен в еднаква степен.

В едно интервю Костнър, който носи каубойски ботуши от няколко десетилетия, бе запитан за успеха на Yellowstone. Той даде следния отговор:

„Причината да има толкова слаби уестърни е, че много хора не осъзнават колко е сложна тази тема. Не може в основата да са престрелките. Филмите трябва да са изградени на литература, писана за живота на тези хора – как са говорили един с друг, пред какви опасности са се изправяли, живеейки в такива земи. Ако не отчиташ тези фактори, когато правиш уестърн, ще се провалиш“.

Yellowstone определено не се проваля. Наскоро тръгна петият му сезон. Отново при огромен зрителски интерес.