Казанлъшката гробница е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха. Тя се намира в парк „Тюлбето“ в Казанлък и е част от голям некропол, разположен близо до древната столица на Одирското царство Севтополис.

Датирана е от края на IV - началото на III в. пр. Хр., а от 1979 г. е включена в Списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство.

Гробницата е открита случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък от войници, на които било възложено да изкопаят бомбоубежище. По своя архитектурен план тя принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е.

Разположена е в южната част на надгробна могила и се състои от три помещения: правоъгълно преддверие, тесен тухлен коридор (дромос) и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол. В гробницата са били извършени две погребения - на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости.

Казанлъшката гробница дължи световната си известност на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.

Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените воини върху втория фриз на коридора възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на борба.

Сцените отразяват историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел. В куполното помещение в центъра на главния фриз, срещу входа, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка, отрупана с плодове, а около тях са представени техните прислужници, носещи дарове. Изобразена е сцена на „погребално угощение с шествие".

Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци - белег на героизиране, широко разпространено през елинистичната епоха. Стенната декорация в горния край на купола завършва с втори малък фриз, на който са представени три колесници, теглени от по два коня.

До оригиналната постройка на Казанлъшката гробница е построена гробница-копие по проект на архитект Младен Панчев.

Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още храмовете и гробниците, открити в могилите Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша.