През 2010 г. изглеждаше, че учебниците по биология трябва да бъдат пренаписани. На дъното на Средиземно море, в една от най-екстремните среди на Земята, екип от учени откри доказателства за животно, което може да живее през целия си живот без кислород, пише ВВС.

Нито един от останалите около един милион животински вида не може да прави това. Кислородът е смятан за жизненоважна част от съществуването на животните. Но тези същества изглеждаха като удар за теорията с последици за разбирането ни за живота на Земята.

Малките средиземноморски животни принадлежат към групата лорицефери, която е толкова необичайна, че е открита едва през 80-те години на миналия век.

Лорицеферите са с размерите на голяма амеба и живеят в кални участъци на дъното на моретата. Тази кал обаче явно съдържа малко кислород, който позволява на животните да дишат. Но калта в басейна Аталанта на дъното на Средиземно море не съдържа кислород.

Десет години Роберто Дановаро от Политехническия университет в Марке, Италия, и колегите му изследвали дълбините на басейна. Той се намира на 3.5 км под повърхността, на около 200 км от западното крайбрежие на Крит.

Вътрешната част на басейна е напълно лишена от кислород, защото древните солни залежи под морското дъно са се разтворили в океана, с което водата е станала по-солена и гъста.

Гъстата вода не се смесва с нормалната морска вода, богата на кислород, и остава блокирана в долинки на морското дъно. Нулевите нива на кислород не са единственият проблем, с който трябва да се справят лорицеферите. Те са заобиколени от отровни сулфиди и живеят в толкова солена вода, че нормални клетки биха се превърнали в изсушени люспи.

„Когато за първи път ги видяхме, не можахме да повярваме. Преди това изследване само два вида лорицефери са били откривани в дълбините на Средиземно море", разказва Дановаро. Но най-голямата изненада е фактът, че малките животни изглежда оцеляват без никакъв кислород.

След серия от изследвания учените установили, че флуоресцентни молекули са инкорпорирани в тялото на лорицеферите. Те също така използвали багрилно вещество, което реагира само на присъствието на активни ензими. Това вещество реагирало с лорицеферите от басейна, но не и с явно мъртви останки от други микроскопични същества, открити в Аталанта.

Освен това някои лорицефери имали яйца в телата си, което показва, че явно се репродуцират. На последно място те били напълно непоктнати за разлика от другите микроскопични животни, които учените открили в солени води без кислород.

След подробни изследвания Дановаро и колегите му публикували откритията си - лорицеферите живеели в среда, лишена напълно от кислород.