Отношенията между Германия и Гърция удариха ново дъно през миналата седмица, след като от Атина обявиха, че ще настояват за репарации от Германия заради нацистките престъпления през Втората световна война.

Гърцкият министър-председател Алексис Ципрас заяви, че Германия "така и не е платила както трябва репарации за нанесените щети," според Reuters. Великобритания обяви, че едва през миналата седмица е успяла да изплати военния си заем от Първата световна война.

И така, защо страните изплащат заемите си от войни от миналия век и кой трябва да плаща най-много? Повечето от сумите са обект на сериозни спекулации и не могат да бъдат гарантирани напълно. Те са договорени във вече несъществуващи валути и са предоговаряни безброй пъти.

От CNBC са проучили кой на кого и какво дължи след двете световни войни.

Какво представляват репарациите?

В края на дадена война страните трябва да осъществят плащания като компенсация за нанесените щети. Такъв е случаят и с Първата и Втората световни войни. Задълженията могат да бъдат изплащани по редица причини, като нанесени поражения върху техника или принудителен труд. Обикновено тази компенсация идва под формата на пари или материални стоки.

След Втората световна война са подписани редица договори, за да се гарантира, че страни, като Гърция, Израел и Съветския съюз, ще бъдат компенсирани за нанесените разрушения. Тези, които губят войната, е трябвало да платят на победителите.

Единствената страна от победителите, която плаща компенсации за военнопленници, е САЩ, която плаща на Япония. През 1988 г. Роналд Рейгън се извинява на американците от японски произход, които са били изпратени в лагери през Втората световна война, и се съгласява САЩ да изплати по 20 000 долара на всеки оцелял от тях.

Германия

Германия е трябвало да плаща най-много след Втората световна война, но първоначално договорената сума все още е неясна, основно защото страните от Алианса настоявали за различни начини на плащане на различните срещи, на които се обсъждала следвоенна Европа.

Смята се, че от Алианса първоначално са обявили, че Германия дължи до 320 млрд. долара репарации – сума, която скоро след това разбрали, че не може да бъде платена от страната по това време, особено с добавения към нея дълг от Първата световна война.

На специална конференция в Лондон през 1952 г. следвоенните задължения на Германия са намалени от 16.2 млрд. германски марки до едва 7 млрд. марки (около 3 млрд. долара по днешен курс). Задълженията й от преди войната пък са намалени до 7.3 млрд. марки,

Освен това Германия е трябвало да бъде разделена първоначално на четири окупационни зони, които били демилитаризирани.

Според заключенията на Потсдамската конференция, "дори и след изплащането на репарации, германският народ ще разполага с достатъчно ресурси, за да съществува и без външна помощ."

През 1946 г. в Париж е взето решение да бъдат установени две форми на репарации – под формата на акции, където се включват и финансовите средства, и на промишлено и капиталово оборудване. Най-много средства е трябвало да получат Великобритания, САЩ, Франция и Югославия.

Освен това Германия подписва споразумение на 10 септември 1952 г., в което потвърждава, че Западна Германия ще плати 3 млрд. германски марки на Израел под формата на вноски, както и 450 млн. марки на Световния еврейски конгрес в период от 12 години.

Подобно на ситуацията с Гърция, израелският финансов министър Ювал Стайниц обяви през 2009 г., че иска Германия да плати между 450 млн. евро и 1 млрд. евро репарации за евреите, които са били принуждавани да работят насилствено по време на Холокоста – въпреки че Германия вече бе платила определените й задължения към Израел.

Засега все още не е ясно колко е дължала Германия първоначално и колко има да плаща сега, предвид лихвите върху първоначалната сума и страните, които настояват, че не им е платено достатъчно, но един писател се е осмелил да направи такава оценка.

Според Пабло де Грийф, автор на "Наръчникът на репарациите", до 30 септември 1965 г. Германия е платила 4.5 млрд. долара, като сумата нараства до над 38.6 млрд. долара до 2000 г.

Япония

При Япония плащането на репарации за Втората световна война е малко по-сложно. След войната от Алианса изчисляват, че Япония губи 42% от националното си богатство. По тази причина през 1951 г. Япония подписва споразумение, което носи взаимна полза и за двете страни.

Подписаният в Сан Франциско през 1951 г. мирен договор с Япония означавал, че страната ще прехвърли активите си и тези на своите поданици в страни, които са били неутрални по време на войната или които са воювали срещу някой от съюзниците, или пък по свой избор може да изплати еквивалента на тези активи на Международния комитет на Червения кръст.

Така правителството на Япония се съгласява да плати 6.67 млн. долара на Червения кръст като компенсация за бившите военнопленници.

Кой друг?

Има и други страни, които е трябвало да изплащат репарации като част от Парижкия мирен договор от 1947 г.

Италия (360 млн. долара)

Италия е една от основните сили в Оста, заедно с Германия и Япония. Съгласно мирния договор, тя е трябвало да плати 125 млн. долара на Югославия, 105 млн. долара на Гърция, 100 млн. долара на Съветския съюз, 25 млн. долара на Етиопия и 5 млн. долара на Албания.

Финландия (300 млн. долара)

От всички страни, които е трябвало да плащат репарации за Втората световна война, Финландия е единствената, за която се знае, че изплаща всичко, когато през 1952 г. изпраща 300 млн. долара на Съветския съюз.

Унгария (300 млн. долара)

Унгария е трябвало да плати 200 млн. долара на Съветския съюз и 100 млн. долара на Чехословакия и Югославия.

Румъния (300 млн. долара)

Румъния е трябвало да плати 300 млн. долара на Съветския съюз. Съгласно споразумението, сумата е трябвало да бъде платена за осем години от 12 септември 1944 г. под формата на стоки.

България (70 млн. долара)

България е трябвало да плати 45 млн. долара на Гърция и 25 млн. долара на Югославия. Сумата е трябвало да бъде платена за осем година под формата на стоки по цени от 1938 г.