Сгушено до Тоскана, в северната част на Умбрия, се намира малко италианско село, наречено Коспая.

В продължение на почти четири века тази територия от малко над три квадратни километра е независима република, без правителство, закони, данъци или нещо, което да превръща жителите й в нация.

Тази особена политическа ситуация възниква по време на Ренесанса, което я прави още по-забележителна, тъй като по онова време Италия е разкъсвана от борби за власт, дребни вендети и търговски вражди. Територия без владетел по онова време е нещо нечувано.

Историята започва през 1431 г., когато папа Евгений IV взима заем от 25 000 златни флорина от херцога на Флоренция. Девет години по-късно, неспособен да ги върне, папата обещава да предаде град Борго Сан Сеполкро и неговия окръг във владение на херцога.

Двете страни се споразумяват, че новата граница ще следва хода на малка река, наречена Рио. Това обаче е доста често срещано име на река. На латински дори "рио" означава „река“. В цяла Италия има стотици малки потоци, наречени Рио, като в този конкретен район са разположени два от тях, които текат само на половин километър един от друг.

Геодезистите, наети от папата и херцога, не са наясно с това, вероятно непознавайки региона. Така че двете страни очертават границите на най-близката река Рио, без да знаят, че правят грешка. В резултат на това мъничко парче земя между двете реки не принадлежи нито на папата, нито на Флоренция. Именно там се намира Коспая.

Видяло възможност в грешката, населението на селцето веднага го обявява за независима република, пише Amusing Planet. Това смущава геодезистите, но нито папата, нито херцогът са склонни да се върнат на масата за преговори и нещата са оставени такива, каквито са.

През зимата в този град е минус 55 градуса, а през лятото над 35 В отдалечения сибирски регион Якутия, повече от сто километра навътре от Арктическия кръг, се намира малкият град Верхоянск. Зимната температура тук редовно пада до минус петдесет градуса по Целзий. Това е толкова студено, че

Коспая придобива независимост през 1440 г. Населението не съставя правителство, не написва закони, не събира армия и не плаща данъци. Вместо това те посвещават цялото си време и земя на селското стопанство и продават продуктите си на съседите.

Богатството им нараства, след като тютюнът става достъпен в средата на 16 век, донесен в Европа от Америка. В онези ранни дни се смята, че той притежава лечебни свойства и се препоръчва като лек за всичко - от артрит през главоболие до епилепсия.

Не отнема много време на европейците да открият и другата страна на тютюна. През 1563 г. швейцарският лекар Конрад Геснер отбелязва, че дъвченето или пушенето на тютюневи листа води до „вид мирно пиянство“.

Католическата църква се опитва да ограничи консумацията на тютюн без голям успех, превръщайки я в грях. В средата на 1600 г. папа Урбан VIII заплашва с отлъчване всеки, който пуши в църквата, а папа Инокентий X е обезпокоен от нарастващата употреба на тютюн сред свещениците.

Отглеждането на тютюн става трудно в Италия, но в Република Коспая процъфтява, защото тя е извън юрисдикцията на папата. Скоро тя става център за отглеждане на тютюн в Тоскана, както и център за незаконна търговия с тази стока в Италия.

Тъй като новината за уникалния статут на Коспая се разпространява надалеч, тя започна да привлича търговците на тютюн. От безобидно малко селце прераства в терен за безчестни търговци, избягващи данъците върху всякакви стоки - от текстил до храни.

Именно корупцията и злоупотребата с икономическата свобода в крайна сметка разделят републиката.

През 1826 г. - след 386 години анархия, папата и великият херцог на Тоскана разбиват Република Коспая и разделят територията помежду си, като църквата взима лъвския пай. Населението губи свободата си.

Коспая получава лиценз да продължи да отглежда тютюн, ограничен до половин милион растения годишно - повече от достатъчно, за да се издържат стоте домакинства, които живеят там.

Днес Коспая е просто село в забравено кътче на Умбрия. Единствената улика, водеща към интересната му история, е жълт знак откъм пътя, който гордо провъзгласява „Бивша република Коспая“, и надпис над вратата на църквата, гласящ Perpetua et Firma Libertas, което означава Сила и вечна свобода.