Съдбата на една нация зависи от начина, по който се храни. Това пише през XVIII век френският гастроном Жан Антелм Брия-Саварен в своята книга "Психология на вкуса".

Оказва се обаче, че кулинарният статус на държавите в днешно време зависи и от това, което предлагат зад граница, пише The Economist.

Доказателство за това е възходът на т. нар. "кулинарна дипломация". През 2012 г. Държавният департамент на САЩ създаде специален "готварски отдел", който да отговаря за популяризирането на американската кухня в останалите краища на света.

Тайландското правителство също изпраща майстори готвачи в други държави, за да рекламират традиционните "пад" и "масаман къри". Южна Корея пък поддържа собствена "кимчи дипломация".

Коя държава обаче стои на върха на глобалната хранителна верига в буквалния смисъл?

Отговорът може да се открие в едно от изследванията на проф. Джоуъл Уолдфогъл от Университета в Минесота. Той използва данни за рейтингите на ресторантите от TripAdvisor и данни за продажбите от агенцията за маркетингови проучвания Euromonitor, на база на които прави класация на кулинарния "внос" и "износ" на 52 държави.

Традиционната външна търговия включва стойността на стоките и услугите, които преминават през границата на дадена държава, докато Уолдфогъл се опитва да измери стойността на храната, която се сервира по ресторантите и с нейна помощ да направи класификация на т. нар. "кулинарен обмен".

Местната консумация на чуждестранни ястия и напитки се счита за "внос", докато традиционните гозби, сервирани в други държави, се третират като "износ". Разликата между двете категории дава отговор на въпроса кои са най-влиятелните страни в света на кулинарията.

Резултатите обаче показват доста мрачна картина за американската кухня, която никак не би се харесала на любителите на McDonald’s, какъвто е и американският президент Доналд Тръмп. Оказва се, че САЩ е най-големият нетен "вносител" на чуждестранни ястия.

Американците консумират с 55 млрд. долара повече чужди гозби, отколкото са успели да сготвят от техните собствени в останалите държави. Ако от сметката се изключи т. нар. fast food, кулинарният дефицит на САЩ набъбва до 134 млрд. долара.

Втори в тази класация е Китай, който генерира дефицит от 52 млрд. долара, въпреки факта, че почти във всеки по-голям град по света може да се намери китайски ресторант. Бразилия и Великобритания пък имат кулинарни дефицити съответно от 34 и 30 млрд. долара.

Точно на обратния полюс пък е Италия, която е най-големият нетен износител на готварски произведения. Световният апетит за пица и спагети, съчетан с традиционното недоверие на италианците към всякакви "чужди" манджи, осигурява на страната кулинарен "излишък" от цели 168 млрд. долара.

Япония, Турция и Мексико също са на рецептурен "плюс", макар че трите държави, взети заедно, не успяват да генерират толкова, колкото Италия.

Проучването на Джоуъл Уолдфогъл обаче не включва "кулинарни хибриди", какъвто е т. нар. "кронът" - например (нещо средно между кроасан и донът). Нито пък взима под внимание автентичността на рецептите - неаполитанците гледат на Domino’s Pizza почти като на домашно ястие, пише The Economist.

Но дори и с тези уточнения, някои държави са далеч по-успешни в кулинарната дипломация от други. И това е добре, защото любителите на качествената храна могат да си намерят рулца от раци в Сан Франциско точно толкова лесно, колкото и чийзбургер в Сеул.