Пандемията от коронавирус обърна целия ни живот с главата надолу, но също така ни дава повече време за семейството и любимите ни домашни любимци.

А едно куче е толкова развълнувано, че всички работят от вкъщи, че случайно изкълчва опашката си, докато непрекъснато я размахва.

Ема Смит, която живее в Есекс, Обединеното кралство, забелязва, че нещо не е наред с любимото й 7-годишно куче Роло, когато опашката му внезапно е свалена надолу.

Възбуденият дакел се радва, че Смит и семейството й са си вкъщи до такава степен, че наранява собствената си опашка.

Смит води Роло при ветеринарен лекар, който казва, че е изкълчил опашката си от прекомерно размахване.

Синдромът на щастливата опашка всъщност е истинско медицинско състояние, регистрирано много преди пандемията на коронавирус да изпрати всички вкъщи със своите пухкави приятели, посочва T+L.

Синдромът е често срещан при кучета с "дебели, мощни опашки и къса козина", като лабрадорите и питбулите, според The ​​Bark.

Синдромът на щастливата опашка не се среща често при породи с извита опашка, като боксери или мопсове.

Това са най-скъпите породи кучета в светаТова са четириноги, които само богатите могат да си позволят

Той се проявява често при кучета, които са „енергични и супер развълнувани да виждат хора“. Според ветеринарите те не спират да размахват опашките си, дори и това да им вреди.

Публикациите на Смит за Роло бързо привличат голямо внимание в интернет, получавайки над един милион харесвания в социалните медии, включително от Дженифър Анистън.

Смит уверява новите фенове на Роло, че той пие болкоуспокояващи и ще бъде „излекуван в рамките на седмица“.

Тя споделя и видео на Роло от възстановяването му, което показва, че той отново е започнал да движи опашката си, но все още не може да я вдигне във въздуха.

Оттогава Роло се превръща в интернет сензация, като Смит решава да създаде страница в Instagram, така че всичките му нови последователи да могат да проверят напредъка му.

От понеделник жителите на Обединеното кралство могат да напуснат домовете си, само за да пазаруват храна и лекарства, да тренират индивидуално веднъж на ден и да ходят на работа, ако професията им се счита за „съществена“.