Прочута 86-годишна крадла на бижута беше заловена отново от полицията в Атланта, съобщава Guardian.

Дорис Пайн била арестувана във вторник в универсален магазин Von Maur, след като сложила диамантена огърлица за 1995 долара в задния си джоб и опитала да излезе от магазина, съобщи говорителят на полицията в Дънууди Марк Стивънс. Възрастната дама може да бъде обвинена в кражба от магазин.

Местните власти съобщават, че Пайн задигала бижута от безброй бижутерски магазини от цял свят, а „кариерата“ й извън закона продължава вече шест десетилетия. Легендата за кражбите на Дорис отдавна привлича вниманието на медиите и на обществото, за нея са писани много статии, а през 2013 г. се появи документален филм за „подвизите“ й - „Животът и престъпленията на Дорис Пайн“.

На въпрос за престъпленията й в интервю за Associated Press по-рано тази година тя отговори просто: „Бях крадла“. Съдебни документи в Атланта разкриват шест случая преди кражба на чифт обеци за 690 долара миналата година. Кражбите са били извършени главно в Южна Калифорния до 1990 г.

Пайн израства в Западна Вирджиния и се мести със семейството си в Охайо, когато е тийнейджърка. Според властите тя е използвала поне 22 фалшиви имена през годините и вероятно се е измъквала по-често, отколкото е била залавяна, въпреки че няколко пъти е лежала в затвора. Асоциацията за сигурността на бижутерите е публикувала предупреждение за Дорис още през 70-те години на миналия век.

Още в детска възраст собственик на магазин, който е приятел на семейството й, й позволява да сложи часовници на ръката си, а след това ги забравя. Вероятно тогава в ума й се е загнездила мисълта, че обикновено разсейване може да й помогне да се сдобие със скъпо бижу, разказва Дорис пред AP. Когато станала на 20 години, й хрумнала мисълта, че може да се издържа по този начин.

Пайн, която изглежда небрежно елегантна и говори спокойно по време на интервюто, става по-напрегната, когато я питат за методите й. „Аз не диктувам какво се случва, когато вляза в магазина. Хората там диктуват какво се случва с мен, когато вляза. Аз не казвам на човека в магазина, че искам да видя нещо, което струва 10 000 долара. Те вземат тези решения въз основа на начина, по който изглеждам и се представям“, разказва Дорис.