Химнът на българската просвета „Върви, народе възродени“, който звучи навсякъде на днешния 24 май, е написан преди 125 години в Русе. По това време авторът му Стоян Михайловски е бил учител по френски език в някогашната Мъжка гимназия, днес СУ „Христо Ботев“, където има сбирка за историята на творбата, разказва БГНЕС.

Стоян Михайловски е бил на два пъти учител по френски в Русе. Първият път той постъпва там, след като е уволнен от Апелативния съд заради критика към правителството на Стамболов. В спомените си бившият възпитаник на Мъжката гимназия Спас Ганев разказва, че Михайловски не е признавал правилата и в класната стая.

Русенецът описва как той е идвал често с файтон на училище, часовете му са започвали задължително след 10 часа, работел е по своя собствена програма, отказвал е да се съобразява с началството. Но пък е говорел френски като парижанин и е бил артист по поведение.

Михайловски се завръща отново в Мъжката гимназия в Русе през 1892 г., разочарован от политиката, след като два пъти е бил избиран за народен представител. На 15 май той написва 14-те куплета на стихотворението „Кирил и Методий“, което е било проект за всеучилищна песен.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага.

Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище, пише Дарик.

Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките.