На 24 юли 1790 г. в Югозападна Франция, в гасконския град Барботан, жителите стават свидетели на ужасяващо и странно явление: от небето започват да валят камъни. Събитието е толкова шокиращо, че местните власти го записват в архива на града и пращат съобщение до френската академия на науките.

Учените са възмутени. Знаменитият френски химик Клод Бертоле пише: „Колко печално, че цяло кметство внася в протоколите народни приказки, смятайки ги за действително видение. Няма физическа причина, нито има разумен начин такова явление да бъде обяснено“.

„Гасконците винаги са били големи фантазьори и самохвалци“, заявяват учените и съветват местните власти да не реагират на подобни суеверия.

Какво се е случило в действителност?

Чак до края на 18 в. учените не вярват във възможността върху Земята да падат метеорити от Космоса. Едва през 1803 г., когато на град Егле се изсипва метеоритен дъжд, и доказателствата, че учените са сгрешили, са твърде явни, академиците са принудени да се съгласят, „че от небето все пак могат да валят камъни“.

В наши дни метеоритите носят имената на местата, на които са открити. Най-големият метеоритен дъжд, на който сме били свидетели тук на Земята, е през 1912 г. над Холбрук, щата Арозина, САЩ. След него са събрани над 20 000 „небесни камъни“.

Метеоритните дъждове се смятат за едно от най-красивите астрономически явления.