Пържолите, кебапчетата и кюфтетата са любимо кулинарно изкушение за много хора, но поглъщането им в неограничени количества вреди както на месоядните им консуматори, така и на природата.

А т. нар. "веганизъм", който все повече се превръща от диетичен режим в политическо течение, твърди, че намаляването на консумацията на месни продукти може съществено да намали въглеродния отпечатък на човечеството. Дали обаче тази теза може да бъде подплатена с научни доказателства?

Според проучване на маркетинговата компания Mintel, цитирано от The Economist, половината британци и американци планират да намалят дела на месото в своята диета. Но въсщност от 1970 г. насам среднодневното количество месни продукти, които те поглъщат, се е увеличило с 10%.

Учени от университетите в Оксфорд и Минесота обаче са на мнение, че хората, които все пак искат да увеличат растителната храна за сметка на животинските продукти, имат сериозен стимул да го направят.

Те са изследвали както медицинските, така и екологичните ефекти за хората, които решават да се възползват от едно допълнително хранене през деня.

Разгледани са различни сценарии, в зависимост от вида на хранителните продукти, а резултатите са доста отрезвяващи. Оказва се, че ако типичният западноевропейски или американски потребител, който по принцип спазва балансирана диета, консумира по 50 грама обработено червено месо (например бекон) допълнително на ден, рискът да умре преждевременно се увеличава с 41%.

Последствията за околната среда също са по-негативни при избора на месна диета. За производството на 50 грама месо се генерират поне 20 пъти повече парникови газове, отколкото за 100 грама зеленчуци, и се използва около 100 пъти повече земя.

Като цяло, с отчитането на всички екологични фактори, консумацията на няколко резенчета бекон е 35 пъти по-вредна от тази на купа грах, например.

Проблемът е, че ако повечето "новопосветени" вегетарианци заменят 50-те грама телешко или свинско, които обикновено изяждат, със 100 грама марули, най-вероятно ще умрат от глад.

Стандартната порция листни зеленчуци съдържа много по-малко калории от животинските продукти. С други думи, ще трябва да поглъщате по няколко големи тенджери със салата, в замяна на всеки бургер, от който се откажете, пише още The Economist.

Група учени от Johns Hopkins University правят опит за симулация на екологичните ефекти от една подобна замяна, в случай че бъде приложена масово. За целта те използват данните от 140 държави и се опитват да открият каква би била диетата, която може да спаси човечеството от евентуална климатична катастрофа.

Те изследват няколко варианта, които позволяват да се запази препоръчителния дневен калориен прием. Оказва се, че отказът от месните продукти би имал най-голямо влияние върху ограничаването на въглеродния отпечатък.

Ако един американец, който приема средно по 2 300 килокалории на ден, разпределени в разнообразни продукти, премине изцяло на вететариански режим, ще намали количеството парникови газове, свързани с производството на неговата прехрана, с 30%. И то с важното уточнение, че се отказва само от месото, но не и от млечните продукти, които също имат оказват сериозен ефект върху околната среда.

Ако се възприеме вариант, при който две трети от храненията са приготвени изцяло на веган основа (без никакви животински продукти), а останалата една трета съдържа и месни, и млечни продукти, въглеродният отпечатък пада с цели 60 на сто.

Естествено, преминаването изцяло към веганската кухня носи най-големи ползи за околната среда, тъй като спестява 85% от парниковите емисии. Но тогава приемът на необходимото количество протеини започва да става проблематичен.