Напитката, която разруши цяла империя

4375
Напитката, която разруши цяла империя

© снимка: Pixabay

Напитката, която започва своята история още през XVI век, днес е известна като "гръцко кафе" в Гърция и Кипър, "босненско кафе" в Босан и Херцеговина, "арменско кафе" в Армения, "арабско кафе" в Близкия изток и "турско кафе" в Турция, Сърбия, Хърватска, Албания и България. Преди почти 500 години обаче тя е била позната просто като "кафе".

Стимулиращият ефект на черното питие обаче бързо набира популярност из цялата Османска империя и в началото на XIX век тя вече се среща навсякъде - от тесните улици на източноевропейските градове до равнините на Персия. Малко хора обаче са наясно, че именно кафето, което се превръща в един от символите на Ориента, всъщност допринася за краха на Империята на султаните, пише The Economist.

Кафето се появява в Османската империя по времето на султан Сюлейман Великолепни с помощта на един от неговите доверени хора, назначен за управител на територията на днешен Йемен. Там той попада на "енергийната напитка", наричана от местните "каава" и решава да я занесе в двореца в Истанбул. Там тя се превръща в истински хит.

По-късно в двореца е назначен специален "кафеджи уста", или майстор на кафето, който разполагал с десетки помощници и лично надзиравал процеса по изпичането и смилането на зърната от сорта арабика. Фината текстура, която наподобявала днешното еспресо, се варяла в медени съдове, известни като джезвета.

Напитката се сервирала в малки порцеланови чаши. Легендата гласи, че за да неутрализира горчивия вкус на кафето, една от съпругите на Сюлейман, Хюрем Султан, го пиела с чаша вода и парче турски локум.

По онова време не всички били съгласни с масовата консумация на стимулиращата напитка, а някои висши духовници дори изрично забранявали нейната употреба. Това обаче не успяло да намали нейната популярност. Първото публично кафене е отворено през 1555 година в Истанбул от двама сирийски търговци. Само след няколко години всеки шести магазин по улиците на Истанбул предлагал кафе на своите посетители. Черното питие достигнало и до най-отдалечените кътчета на империята.

Кафенетата дали възможност на поданиците на султана да се събират на различни места, освен по домовете, джамиите и пазарите. Те се превърнали в центрове на социализация, обмен на новини и забавления. По-образованите граждани изчитали на глас новините от вестника пред останалите присъстващи, еничарите (елитните военни части на Османската империя) планирали своите бунтове против централната власт, държавните чиновници обсъждали дворцовите интриги, а търговците разпространявали слухове за предстоящите войни.

А по-необразованата част от населението (която всъщност била огромно мнозинство по онова време) слушала всичко това и влизала в досег с идеи и послания, които до този момент са били недостъпни и дори невероятни - възможността за самоопределение и поставянето под съмнение на "непогрешимостта" на владетелите.

Роботи сервират кафе и сладкиши в БудапещаСлужителите в заведението Enjoy Budapest Cafe са напълно автоматизирани и освен да ви донесат поръчката, могат да си поговорят с вас или да потанцуват с децата

Много скоро властите осъзнали, че публичните заведения представляват сериозна опасност за статуквото. Някои султани назначавали специални шпиони и доносници, чиято задача била да следят "обществените настроения" в кафенетата. Други, като Мурад IV през XVII век, се опитват да ги затворят изцяло. Оказало се обаче, че този бизнес носи огромни приходи и няма как да бъде премахнат.

С избухването на националните движения в края на XVIII и началото на XIX век обществените заведения преживяват истински бум в земите на Османската империя. Етническите малцинства в Европа и общностите на православните християни започват масово да агитират в подкрепа на своята независимост. Националните лидери планират своите тактически ходове и сключват стратегически съюзи по масите в кафенетата на Солун, Белград и София. Усилията им в крайна сметка се увенчават с успех, не без помощта на кофеина, отбелязва The Economist.

Междувременно различните народи вкарват някои свои специфични "отличителни белези" към традиционното кафе. Гърците добавят анасон, хърватите - кимион, арабите го овкусяват с кардамон и го сервират в малки чашки без дръжка, наречени филджани.

Вкусът на напитката се различава и в зависимост от това колко са изпечени кафените зърна, преди да бъдат смлени и сварени. След като изпиете чаша класическо турско кафе, дъното й ще бъде покрито с техните фини остатъци. Докато ги наблюдавате, не забравяйте, че те могат да събарят цели империи. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Иновативни технологии за интелигентно почистване на подове у дома

Новата прахосмукачка-робот Roomba i7+ не само обича, но е и...