Нарцисистите може да са в огромна заблуда по отношение на своята важност и да страдат от липса на срам, но според психолози те също така е по-вероятно да са по-щастливи от повечето хора.

Продължаващо проучване на нарцисизма, дело на учени от Кралския унниверситет в Белфаст, разкрива, че този тип хора може да вбесяват останалите, но е по-малко вероятно самите те да са стресирани или депресирани.

Отрицателните реакции на нарцисизма може да не засенчват ползите от него за самите нарцисисти, според психолога доктор Костас Пепагерогиу.

Учените се опитват да разберат защо нарцисизмът изглежда е "във възход в модерните общества" – в политиката, в социалните медии и в културата на почитане на знаменитостите, ако в същото време на него се гледа като на "социално токсичен".

Малко срам или чувство на вина

Те определят нарцисистите като хора, които са склонни "към по-рисково поведение, имат нереалистично мнение за своето превъзходство, прекалено самоуверени, почти не демонстрират съчувствие към останалите и не изпитват почти никаква вина или срам".

При всичките тези негативни качества, авторите на проучването искали да разберат защо нарцисизмът изглежда толкова видим и често бива възнаграждаван, вместо да бъде наказван.

Нарцисизмът е една от "тъмните черти", определяни от психолозите, заедно с психопатията, макиавелианство (склонност към манипулиране и подвеждане на другите) и садизма.

Проучването на доктор Папагеоргиу сред 700 възрастни обаче предполага, че макар и да е лош като цяло за обществото, нарцисизмът изглежда носи ползи на самите нарцисисти.

Те може и да са стъпкали другите и да са оставили следа от емоционално опустошение около себе си, но нарцисистите също така изглежда са изолирани от това да се чувстват зле по отношение на себе си.

Те имат по-ниски нива на стрес и при тях вероятността да приемат живота като стресиращ е по-малка - тяхната самоувереност и засилено усещане за важността им изглежда действат като "защитни" качества.

Предишни проучвания на екипа от Белфаст показват, че нарцисистите е по-вероятно да успяват на работното място и в социалния си живот, тъй като "психическата издръжливост" им помага да преодоляват откази или разочарования.

Доктор Папагеоргиу също така разглежда как различните измерения на нарцисизма могат да имат различно емоционално проявление.

Нарцисистите със силно очертани "грандомански" характеристики могат да са "концентрирани основно върху статута и влиянието", както и "да имат свръхраздуто усещане за важност", казва той, цитиран от BBC.

"Уязвимите" нарцисисти обаче могат да са много по-отбранително настроени и да имат склонност да приемат поведението на другите хора "враждебно".

По отношение на собственото им усещане за благополучие и способности да се справят със стреса, нарцисистите "грандомани" са по-склонни да имат "много положителни" характеристики, според Папагеоргиу.

"Разбира се, не всички измерения на нарцисизма са добри, но определни аспекти може да водят до положителни проявления," казва той.

Подобно психологически черти "не трябва да бъдат разглеждани като добри или лоши, а като продукт на еволюцията и на проявленията на човешката природа, които могат да бъдат ползотворни или вредни, в зависимост от контекста".

По-нататъшните проучвания в тази сфера може да намерят начин за култивирането на някои от тези черти и обезкуражаването на други, "в името на колективното благо".