Един от най-красивите райони в региона Пилбара на Западна Австралия е и един от най-опасните.

Преди около осемдесет години син азбест (крокидолит) е открит тук, което води до създаването на обширни мини и впоследствие град, в който да живеят работниците. За следващите тридесет години Уитенум е доставчик на 161 000 тона от смъртоносния материал.

Азбестът е изключително токсичен. Тънките му влакнести кристали са съставени от милиони микроскопични влакна, които лесно се отделят във въздуха като прах.

При вдишване тези влакна попадат в белия дроб, където остават в продължение на години, бавно съсипвайки белодробните тъкани, ограничавайки способността на човек да вдиша и в крайна сметка причинявайки вид рядък и неизлечим рак.

От изследването на 20 000 души, живели и работили в Уитенум по време на разцвета на мините, за над 2000 от тях се смята, че са починали от свързани с азбеста болести.

И все пак, когато мините са затворени през 1966 г., това не се дължи на нарастващата загриженост за здравето, а на липсата на рентабилност.

Въпреки че син азбест е открит в областта през 1917 г., неговият мащабен добив в дефилето на Уитенум започва през 1936 г.

До 1939 г. там се произвеждат големи количества азбест, които са незабавно изкупувани от британците, за да отговорят на растящото търсене, създадено от Втората световна война.

Хиляди тонове азбест са използвани в бойни кораби, за да се изолират тръбите, бойлери, парни двигатели и парни турбини. Азбестйт е използвано също и в резервоари, каски и да за филтри за газови маски.

Още преди войната използването на азбест е широко разпространено. Неговата устойчивост на огън, топлина, електрически и химически щети, както и достъпността му, прави материала първи избор за приложения, като например електрическа изолация и изолация на сгради.

През 1943 г. мината е купена от Pty Ltd, дъщерно дружество на CSR Limited, което продължава добив до 1966 г. По времето, когато мината затворена, компанията има натрупани дългове от около 2.5 милиона долара.

Град Уитенум е построен през 1947 г. на десет километра от мината. В най-натоварените му времена в него живеят 20 000 души - работници и техните семейства.

Държавните медицински служители, които посещават Уитенум скоро след основаването му, повдигат сериозни опасения относно нивата на прах в централата на мината и предупреждават компанията за рисковете и опасностите за миньорите и хората, които живеят в града.

Вижте още: Изолиран, мръсен и ужасно студен - този град убива жителите си

Но Министерството на здравеопазването не разполага с правомощия да разпореди на CSR закриване на мината.

За първия случай на азбестоза в Уитенум се съобщава още през 1946 г., въпреки че е окончателно диагностициран много по-късно. Първият случай на мезотелиом бе диагностициран през 1962 г.

През последните пет години от съществуването на мината повече от 100 случаи на заболявания на белия дроб са регистрирани в града.

Въпреки че мините са затворени, планини от син азбест все още остават в Пилбара, които се разпространяват от годишните наводнения и замърсяват източниците на вода, пасищата и населените места.

През 1978 г. правителството започва да насърчава жителите на града да се преместят. Населеното място обаче официално съществува още три десетилетия, като се превръща в туристическа дестинация с до 40 000 посетители годишно.

През 2006 г. правителството изключи Уитенум от електрическата мрежа. На следващата година името на града е заличено от официалните карти, а около него са поставени предупредителни табели за смъртоносните рискове от азбест във въздуха.

Но не всички са готови да се изнесат. Към 2015 г. трима души все още живеят в Уитенум.

Лорейн Томас, която живее в Уитенум от 1984 г. и работи в местния магазин за скъпоценни камъни и сувенири, се отнася пренебрежително към рисковете за здравето. "Само пръстта е опасна", казва тя, твърдейки, че има малко или никакво количество азбест във въздуха, тъй като минните дейности са прекратени.

Марио Хартман пък отказва да се премести, защото парите, които правителството му предлага - 40 000 долара плюс 10 000 долара за разходи, не са достатъчни, за да си купи къща някъде другаде.

Петър Хеуард, от друга страна, просто се интересува от тишината на заобикалящата го среда. "Хълмовете, равнините, откритостта, тишината. Обичам мястото", казва той.