Най-страшните самолетни писти (част 2)

За да достигнат до някои от най-красивите и отдалечени дестинации по света, на туристите може да им се наложи да преживеят няколко плашещи излитания и кацания.

Наскоро ви представихме няколко от най-страшните самолетни писти в света. 

Вижте още няколко писти, подбрани от weather.com, които представляват истинско предизвикателство за пилотите и пасажерите:

Летище Роналд Рейгън, Вашингтон, Окръг Колумбия

Пилотите, които кацат на летище "Рейгън", трябва да избегнат няколко забранени за полети зони над столицата на САЩ, саmо за да се приземят. По-голяма част от центъра на Вашингтон е зона, забранена за полети на височина до 5 400 м, така че пилотите са принудени да следват река Потомак. Докато следват реката, те трябва да направят завой на 30-40 градуса в близост до нея, за да се насочат към пистата. Заради тази маневра някои смятат, че това е едно от най-страшните летища.

Летище Сейнт Бартоломей, остров Сейнт Бартс

Когато кацат на летище "Сейнт Бартоломей" на Карибите, пилотите имат много малко място за грешка. Летището е известно още като Густаф, а на него кацат само малки пътнически и чартърни самолети, които могат да се приземят на късата писта, според PrivateFly.com. Самолетите обикновено се спускат изключително ниско над главите на плажуващите и движещите се по улиците коли.

Вижте още: Туристите, които могат да бъдат наречени най-лошите в света

Летище Куршевел, Франция

От летище Куршевел туристите могат да се отправят незабавно към френските Алпи, след като слязат от самолета. В близост до дългата близо 2 км. писта на летището има ски писти. Летището се счита за опасно заради пистата, която е с насрещен наклон и постоянно променящите се атмосферни условия във френските Алпи. Ако летището ви изглежда познато, то е, защото е използвано за началната сцена на филма за Джеймс Бонд от 1997 “Винаги ще има утре.”

Писта Уилкинс, Антарктика

Тази писта е изцяло от лед и се ползва от Австралия за достигане на базата на страната в Антарктика - Кейси . Пистата е издълбана в леда и се ползва само по време на антарктическото лято. Тя е използвана за първи път през януари 2008 г. като самолетът, който каца на нея тогава, превозва 12 учени, шестима пасажери и министъра на околната среда на Австралия Питър Гарет, според MSNBC. Пистата не се използва за туристически полети, а основно за транспортирането на учени. САЩ също разполага с две подобни писти в Антарктика.