Преди няколко години би било смешно да се предполага, че малкото градче Борха в Северна Испания, с неговите 5000 жители, ще бъде в центъра на международния туристически маршрут.

Сега обаче хората идват от всички краища на света, за да го видят, като от 2012 г. са го посетили повече от 150 000 туристи.

В началото на този туристически бум местните жители работят върху идеята за поставянето на карта на света в църквата, така че гостите да слагат карфица върху родните си места.

Тя се пълни за по-малко от ден, след което е направена още една, и още една, и още една.... Мястото и неговите любопитни забележителности са вдъхновили дори комична опера и филм.

Защо е този внезапен интерес? Защото Борха е дом на едно от най-известните произведения на изкуството в последните години.

The Ecce Homo - фреска на Христос, нарисувана върху стената на църквата от Елиас Гарсия Мартинес през 1930 г., никога не е била точно Мона Лиза на града.

Но тя изведнъж става много известна, когато една добронамерена 82-годишна жена решава да я възстанови.

Резултатът е описан като "най-лошата реставрация в историята". Някак си Сесилия Хименес, който се опитва да освежи Христос, успява да го превърне в космата маймуна.

Днес цялата история на Ecce Homo и как тя трансформира съдбата на този малък град е обект на документален филм за Sky Arts.

Сесилия често търси убежище в църквата от своя труден живот, който я оставя вдовица с двама сина с увреждания, единият от които по-късно умира.

Запален художник на пейзажи, тя е доста привързана към фреската, затова й е трудно да гледа как солта и влагата са довели до лющене на оригиналната боя.

Тя се грижи за нея в продължение на години, а през 2012 г. се заема с по-сериозното й възстановяване с благословията на свещеника.

"Аз мислех, че знам как да го възстановя," обяснява тя в документалния филм. "Но боята се разтече." Тя обяснява как работата отнема по-дълго от очакваното и по средата й тя отива на почивка.

Така че тя я оставя недовършена и никога няма възможност да коригира фреската. Снимките на странната реставрация стават сензация в интернет, заради което Сесилия е покрусена при завръщането си.

Тя се дразни от факта, че когато историята се разгласява по света, тя е представена като старица, която няма никаква представа от изкуство.

"Репортерите разказаха на света историята на стара жена, която не може да рисува и съсипва една картина. Това не е вярно. Ако не бях аз, картината щеше вероятно отдавна да е изчезнала", според Сесилия.

Тя се озовава в средата на правен кошмар, тъй като семейството на оригиналния художник призова да бъде възстановена предишната му слава и оспорва авторските права.

От цялата история обаче идва и едно добро – когато името Борха започва да се появява във вестниците по целия свят, туристите се отправят към него на цели тълпи.

След един изтощителен месец църковното настоятелство определя входна такса. Пред църквата се извиват опашки, а Ryanair пуска полет до близката Сарагоса.

Не отнема много време хората на Борха да осъзнаят, че "новата" Ecce Homo прави повече за града, отколкото оригиналната. Започват да се продават тениски със скандалния образ върху тях, а Сесилия дори е помолена да представи собствена изложба - което винаги е било нейна мечта.

След като туристите донасят добри приходи, съдът трябва да се произнесе кой да ги получи. Така те се разделят между болницата, която управлява църквата, и Сесилия.