Знаете ли, че 21 ноември е Международен ден на приветствията. Приветствията по света звучат различно- гуд монинг, салам алейкум, шалом, ясу, гомар джоба, терве, бонжур, алоха, ола, аляфунду, и изглеждат различно- европейците целуват близките си и подават ръка на по-далечни хора, латиноамериканците се прегръщат, американците се потупват по гърба. Общото е едно- че приветствието е задължителен елемент при среща. Нека видим кои народи имат най-екзотичните приветствия:

В Древен Китай, Монголия и Египет при среща хората се питали взаимно: „Здрав ли е вашият добитък?“ Логиката е проста- ако добитъкът е здрав, значи има храна и всичко в дома е благополучно.

Поздравът на зулусите буквално преведен означава „Виждам те“.

В Индия пък ще ви попитат дали комарите не са ви притеснявали прекалено тази нощ.

В племето акамба в Кения в знак на дълбоко уважение плюят по срещнатия, масаите пък плюят в ръката си и едва тогава я подават.

В района на Замбези пък част от племената се поздравяват, пляскайки с ръце.

Китайците се покланят с ръце, прибрани до тялото. Тибетците се покланят, но с ръце, прибрани пред гърдите. Японците правят три поклона.

Аборигените от Самоа се подушват един друг.

Вечно мръзнещите лапландци отриват носовете си.

Ескимосите пък се поздравят като леко се удрят с юмруци по главата и раменете.

Арабите скръстват ръце на гърдите си

В Египет и Йемен поздравът прилича на отдаване на чест с вдигане на ръката нъм челото.

Латиноамериканската прегръдка също има свои специфики. Прегръщане се, двамата три пъти почукват по гърба на другия първо отдясно, после отляво.