Замисляли ли сте се някога колко неудобно е използването на големи количества пари преди въвеждането на книжните банкноти?

През 1748 г. ученият енциклопедист М.В. Ломоносов е удостоен за труда си с премия от Академията в размер на 2000 рубли в медни монети- основното платежно средство в Русия. Една монета тежала около 20.5 г, а цялата премия- около 1 тон. За да си я вземе, Ломоносов трябвало да наеме няколко каруци.

Представете си, че влизате в магазина с едра банкнота, а продавачката няма да ви върне. Тя вади ножицата и реже рестото от банкнотата. В историята на парите и това се е е правело. Между 1922 и 1923 г. в Полша в резултат на инфлацията се ползват банкноти с номинал от 10 000 до 100 000 000 марки.

През 1924- а се прави едновременно деноминация и въвеждане на нова валута- злотата. Новите банкноти обаче не влезли в обращение веднага, а в промеждутъка просто режели банкнотите от 500 000 марки на две и на всяка половина от едната страна печатали, че тя се равнява на 1 злота, 10 000 000 марки, разрязани на две ставали 5 злоти и т. н.

Полицията в град Данвил, Кънектикът, изпадна в дълбоко смущение при едно разследване, свързано с пари. Мъж си купува сладолед от 2.12 долара и дава на продавача банкнота с номинал 200 долара и изображение на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши.

В цялата история на САЩ банкнота с такъв номинал и подобно изображение няма, но продавачът все пак я приел, върнал ресто, а когато се усетил отишъл в полицията. Разследването обаче се сблъскало с трудност- може ли да се приеме за фалшификация банкнота, която не е имитация на никаква оргинална банкнота.

Още повече, че измамата е напълно очевидна: на банкнотите в САЩ никога не се изобразява действащ президент, а на гърба на монетата, вместо Белия дом имало надпис „САЩ заслужават намаление на данъците". В крайна сметка се решило, че за фалшификация няма, а виновникът трябвало да бъде намерен и глобен за „плащане с непаричен знак".

Oще любопитни новини