Франк Хасенфранц се сблъсква за първи път с предприемачеството като тийнейджър в следвоенна Будапеща, поправяйки мотоциклети с резервни части, които той изработва в страна, разкъсвана от недостиг на всичко.

Той заработва допълнителни пари, като отдава под наем мотоциклетите, докато клиентите му се върнат, за да си ги вземат.

Всичко се променя, когато Съветският съюз нахлува в Унгария през 1956 г., за да потуши антикомунистическия бунт. Хасенфранц се бие срещу Червената армия, след което е принуден да напусне родната си страна, за да избегне ареста и така пристига в Канада през май 1957 г.

Той създава първата си компания в мазето на жилището си в Онтарио седем години след като напуска родината си. Днес Linamar Corp. е вторият най-голям производител на автомобилни части в Канада, а продължаващото вече 18 месеца поскъпване на цената на акциите й превърна 79-годишния Хасенфранц в милиардер.

Да притежава някакви умения е нещо, на което баща му го учи, след като унгарските комунисти депортират него и семейството му от дома им през 1948 г.

Вижте още: Бивш алкохолик е най-новият щатски милиардер

“Баща ми каза, ‘Вижте, комунистите взеха всичко. Искам всеки от вас да има някакъв занаят. Вие трябва да владеете някакъв занаят, който никой не може да ви отнеме.”

Linamar сглобява автомобилни двигатели и трансмисии и проектира и произвежда системи за скоростни кутии в девет завода в Северна Америка, Европа и Азия. Базираната в Онтарио компания също така снабдява строителната индустрия с ножични електро-хидравлични подемници и подвижни платформи за работа на високо.

Цената на акциите на Linamar се е повишила с 40% от началото на годината до 61.91 канадски долара. Най-големият й клиент - Ford Motor, ще пусне 16 нови модела в Северна Америка през тази година, а продажбите в Европа отчитат ръст за първи път от 2008 г. насам.

Скокът в цената на акциите започна, след като Linamar обяви 57% ръст за печалбата за 2013 г.

Хасенфранц контролира 23.6% от Linamar, като делът му се оценява на около 840 млн. долара. Той също така разполага с опции за още 19 млн. долара. С приходите от продажбата на акции и дивидентите, както и с другите му активи, неговото състояние се оценява на над 1 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg. Той никога не се е появявал в международна класация на богаташи.

Милиардерът твърди, че обръща малко внимание на размера на богатството му. “Не се притеснявам за личното ми състояние,” казва той. “Имам достатъчно пари, за да преживявам.”

Предците на Хасенфранц са етнически германци, които се установяват в Унгария в началото на 18-и век. Семейството на Хасенфранц е принудено да напуска дома си три години след края на Втората световна война.

“Те взеха цялото ни имущество, защото ние притежавахме доста хубави неща и имахме германско име,” казва Хасенфранц. Това, че губи дома, в който е отрасъл, засилва още повече желанието му да успее.

Година по-късно 14-годишният Хасенфранц започва да учи в техникум в Будапеща, благодарение на което стажува в производителя на двигатели Csonka Janos Gepgyar. Обучението му обаче е прекъснато от задължителната 2-годишна военна служба през 1955 г. Когато бунтът започва през следващата година, той се присъединява към него.

Червената армия смазва бунта, а Хасенфранц знае, че е изправен пред затвор или екзекуция. Заедно с други войници той успява да избяга през нощта в Австрия. След това, минавайки през Италия, той успява да стигне до северната част на френското крайбрежие и оттам се качва на презокеански кораб.

Хасенфранц пристига в Квебек без пари през май 1957 г., където имиграционните власти му дават виза и пет канадски долара.

“По това време литър мляко и един хляб струваха по 17 цента,” казва Хасенфранц. “С литър мляко и един хляб можете да изкарате спокойно цял ден.”

Хасенфранц търси първата си работа в сектора на металообработването, след като се нанася във фермата на негов чичо в Онтарио. През 1960 г. той се жени за Маргарет Фертер, която също е емигрант от Унгария и двамата купуват първия си дом с парите, които тя е спестила от лятната си работа на тютюневите полета в Онтарио.

Точно в тази тухлена къща Хасенфранц създава Linamar като компания за метални инструменти със струг за 1 000 долара, който инсталира в мазето си.

Решен да запази разходите си ниски и да не трупа задължения, той модифицира печката в кухнята си, така че да може да подлага на топлинна обработка метали. Компанията отчита 20 000 долара печалба в първата си година.

Големият му пробив идва, когато печели поръчка за производство на маслени помпи за канадското подразделение на Ford, която остава най-големия му клиент и до днес. През 1966 г., след като първият му партньор в компанията се отказва, Хасенфранц кръщава компанията Linamar, комбинирайки имената на двете си дъщери Линда и Нанси и на своята съпруга Маргарет. Той листва компанията на борсата в Торонто през 1986 г.

Хасенфранц назначава дъщеря си Линда за главен изпълнителен директор през 2002. Преди това тя е работила в компанията осем години и ускорява международното й разрастване, особено в Азия.

В продължение на шест години компанията просперира, докато кредитната криза от 2008 г. не срина автомобилното производство в Северна Америка. Приходите на Linamar падат с 26% през 2009 г., а компанията освобождава близо половината от своите 12 000 служители.

Линда и Франк започват да купуват акции, за да подкрепят инвеститорското доверие в компанията, чиито книжа поевтиняват до около 2 долара през март 2009 г. в сравнение с 26 долара през октомври 2007 г.

До края на 2009 г. цената на акциите се връща на около 15 долара. Под ръководството на Линда цената на акциите скача над шест пъти, повишавайки стойността на нейния 5.9-процентен дял до 227 млн. долара.

В интервю за Bloomberg през февруари 2013 г. Линда Хасенфранц обещава да утрои продажбите до 10 млрд. долара и да достигне печалба от 1 млрд. долара до 2020 г. Тази цел изглежда е на път да бъде постигната, тъй като продажбите нарастват с 15% до 3.8 млрд. канадски долара (3.48 млрд. долара) през 2013 г.

Франк Хасенфранц твърди, че избягва ръководните срещи в компанията, за да не се меси на дъщеря си, но въпреки това посещава офиса пет дни в седмицата, а често е там и в събота сутрин.

“Няма по-добро място, на което да отидеш,” казва той. “Забавлявам се страхотно.”