През късния септември секретно експериментно превозно средство преминава около военната база дълбоко в Полярният кръг на Норвегия.

След като ракета достига желаната надморска височина от 350 км, тя се връща към земята, развивайки т.нар. свръхзвукова скорост около 9.800 км/ч.

Тестът е петият от деветте планувани кацания на ракетите „Хайфайр”, чиито поддръжници твърдят, че „може да бъде голяма стъпка към желаните свръхзвукови полети”, които развиват огромна скорост.

Чрез подобна скорост можем да преминем разстоянието от Лондон до Ню Йорк в рамките на час, посочва bTV.

Обещанието за едночасови полети от единия до другия край на света е давано често както благодарение на „Хайфайр” , така и на други превозни средства, като свръхзвуковия тестов самолет с плосък нос X-51A Waverider, чийто последен опит през август се оказва неуспешен.

Ако се разровим в историята, ще открием и други подобни оптимистични обещания. В страниците на популярни книги, списания и комикси често се говори за свят на свръхбързи самолети, които ще се появят в реалността в най-скоро време.

Няма граници пред възможностите на хората да обикалят света с невероятна скорост.

Изобразяването на тези футуристични картини ще продължи до момента, в който не преодолеем едночасовата бариера.

Периодът на оптимизъм бележи началото си на 14 октомври 1947г., когато Американският летец-изпитател Чарлс Йейгър минава звуковата бариера чрез ракетния експериментален самолет X-1.

През следващите години не спира да се говори за свръхзвукови и свръхбързи полети. През 1953 г. в „Асошиейтед прес” е публикувана статия, в която е цитиран тогавашният изпълнителен директор на British Overseas Airways, които предсказва, че в следващите 50 години ще има свръхзвукови полети, превозващи над 500 пътника - с цени на билетите по-ниски от тогавашните третокласни полети.

Първото подобно превозно средство е построено и използвано за военни цели, но въвеждането му в масова употреба се явява съвсем различно предизвикателство дори в наши дни. Това обаче не спира хората да продължават да се опитват.

В Европа правителствата на Обединеното кралство и Франция влагат средства в проект наречен „Конкорд”, докато в Русия Андрей Туполев създава „ТУ-144”, който наподобява създадения от двете държави самолет.

В САЩ също няколко фирми се стремят да направят дизайн за подобно летателно средство.

В началото на 60-те години на минали век самолетът „Конкорд” е пуснат в действие. Цената му обаче е била толкова висока, че се наложило френската и британската авиокомпания да обединят силите си.

Готовият самолет с „лъскав нос” излита за пръв път през 1969 г. Ала не било му било писано, поне не за дълго. „Конкорд” започва пътнически полети през 1976 г., превръщайки се в един от двата свръхзвукови пасажерски самолети, излетели някога.

Независимо от засвидетелствания технически напредък, 27 години по-късно полетите трябвало да бъдат преустановени заради последвали смъртоносни катастрофи и загриженост относно цената и сигурността.

Въпреки поставените рекорди, „Конкорд” не се доближил до мечтания едночасов полет от Ню Йорк до Лондон.

Най-доброто постижение с този самолет е достигнато на 7 февруари 1996 г. от капитан Лесли Скот. Полетът продължил 2 часа 52 минути и 59 секунди.

Рекордът е подобрен през 1974 г. от двама американски офицери, които подкарват самолета SR-71A Blackbird, като вземат разстоянието от единия до другия край на света за час 54 минути и 56 секунди.

Независимо от обещанията, направени в минало миналото, едночасовият полет от Ню Йорк до Лондон остава все още предмет на далечното бъдеще.