Днес, на 5 юни, отбелязваме Световния ден на околната среда.

Той се отбелязва ежегодно от 1974 г. насам под егидата на ООН и представлява мащабна платформа за насърчаване на различни инициативи в борбата с глобалното замърсяване.

Всяка година се избира страна домакин, която организира основните събития около честванията и поставя на дневен ред някои от водещите теми.

През 2018 г. домакин на Деня на околната среда е Индия, а мотото е "Да се преборим с пластмасовото замърсяване".

ООН публикува подробен доклад по тази тема, който показва, че всяка година в световния океан се изхвърлят по 8.8 милиона тона пластмаса. Ако тази тенденция се запази, до 2050 г. в океаните ще плуват повече отпадъци, отколкото риби.

Над 260 биологични вида са засегнати от замърсяването, в това число 86% от всички водни костенурки, 44% от морските птици и 43% от бозайниците, които живеят в океана.

От 50-те години на миналия век, когато италианският химик и нобелов лауреат Джулио Ната открива свойствата на полипропилена, до наши дни в целия свят са произведени 6.3 милиарда тона пластмасови изделия.

Общата вреда от пластмасовото замърсяване се изчислява на около 140 милиарда годишно, като най-сериозният дял от тази сума се пада на вредните емисии, отделяни при производството и транспортирането на тези продукти.

Кои са най-големите замърсители?

Негативната класация се води убедително от Китай, който "допринася" с по около 3 милиона тона пластмасови отпадъци всяка година. На втора и трета позиция са Индонезия и Филипините, следвани от Виетнам и Шри Ланка. Индия също попада в Топ 20 на държавите, чиито крайбрежни райони изхвърлят най-много пластмаса в световния океан.

От ООН припомнят, че през 2017 г. близо 200 държави подписаха резолюцията от Найроби за ограничаване на пластмасовите замърсители. До този момент над 50 държави са предприели и конкретни стъпки в тази посока.

Китай, например, полага усилия за насърчаване на масовата употреба на биоразградими найлонови торбички, Шри Ланка забранява използването на стиропор, а на Галапагоските острови вече няма да могат да се използват пластмасови изделия за еднократна употреба.

Авторите на доклада обаче са категорични, че са необходими много по-сериозни усилия, за да се намалят огромните количества пластмаса, които се изливат всеки ден в реките и моретата.

Те посочват и редица алтернативни продукти, които могат да бъдат използвани в индустрията като заместители на пластмасата - от листата на специалния сорт банани абака до царевичния протеин, който може да се използва за производството на различни битови изделия, като чаши, опаковки и дори текстил.

Експертите на ООН призовават не само компаниите, но и потребителите да се отнасят по-отговорно към околната среда. Много от нещата, които вършим в ежедневието си, имат своето глобално отражение.

Изпозването на торбите за пазаруване по няколко пъти, натискът върху производителите да използват опаковки за многократна употреба, събирането и рециклирането на пластмасовите изделия са само част от добрите практики, които могат да ограничат замърсяването.

В името на добрата кауза

През последните десетилетия Световният ден на околната среда успя да привлече вниманието и ако не да реши, то поне да хвърли по-ярка светлина върху някои от най-тежките екологични проблеми на планетата.

Обезлесяването на тропическите региони, бракониерството и нелегалната търговия със слонова кост, похабяването на хранителни ресурси, опазването на застрашени биологични видове и екосистеми са само част от тях. Всяка година хиляди хора се включват в организираните от ООН "акции" на различни места по света и успяват да променят екологичния им облик.

Тази година Индия си е поставила амбициозната цел да насочи фокуса на вниманието на световните лидери към проблема с пластмасовите отпадъци в световния океан, а партньорите й в региона на Югоизточна Азия са от ключово значение за успеха на тази кауза.