Историята на науката, както историята на човечеството, е пълна с ярки открития и катастрофални неуспехи. Локалните катаклизми и глобални катастрофи често са позволявали на учените да придобият знания, довели до откриването на фундаментални закони и важни следствия. Нека видим пет драматични ситуации от човешката история, оказали положително влияние върху научното познание:

1. Атомната бомба.

От 1950-те години на миналия век, много правителства извършват тестове на ядрени оръжия в атмосферата. В резултат на интензивни експерименти, в атмосферата се разпространяват радиоактивни изотопи, които покриват половината планета и са оставили своя отпечатък върху развитието на растенията и животните. Ако сте "късметлия" и сте се родили по това време, дори във вашето тяло може да се открият следи от радиоактивно вещество. В крайна сметка, световните сили стигнали до извода, че мащабните ядрени опити никак не са безопасни, а 1963-а става годината, в която тези опити са прекратени.

Единствените печеливши са учените, които до този момент изучавали влиянието на въглерод-14 върху мастната тъкан на животни. Те се опитвали да разберат за колко време заразеният организъм се изчиства от изотопа. В един момент се оказало, че ядрените експерименти са превърнали много хора в опитни зайчета, защото огромно количество въглерод-14 попада в човешкото тяло чрез облъчени храни. Учените можели да водят наблюденията си пряко върху добровилци.

2. Лондонската епидемия от холера.

И до наши дни екологичната обстановка в големите градове остава лоша. Жителите на мегаполисите са принудени да живеят сред собствените си отпадъци и смог, независимо от по-добрите хигиенни условия. А какво да кажем за 1854 г., когато Лондон е обхванат от епидемия на холера. Заразата се разпространявала изключително бързо. Много хора, които сутринта се чувствали добре, вечерта умирали, някои на самата улица, без да могат да стигнат до дома си. Лондонските лекари обвинявали мръсния въздух на английската столица и клатели безпомощно глави.

Тогава лондонският лекар Джон Сноу обърнал внимание, че около едни сгради имало повече засегнати от епидемията, докато в други почти нямало заразени. Той съставил карта, надявайки се да открие някаква закономерност. И открил: въздухът нямал никаква вина, засегнатите сгради получавали питейна вода от един и същи източник Темза. Лондонската холерна епидемия е горчив опит, от който науката вади извода за необходимостта от добри санитарни условия и чиста вода.

3. Световните войни.

По ирония двете Световни войни оказват огромно положително влияние както на развитието на технологиите, така и на медицината. Един пример: през Първата световна война военен лекар забелязал, че понякога превързочните и антисептичните материали за раните на войниците, предизвикват още по-тежки увреждания. След войната този лекар - Александър Флеминг продължил изследвания си в търсене на по-ефикасно лекарство. Флеминг достига до големия си успех, след като една от изложена на въздух стафилококови култури хваща плесен. Той забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали и продължил да работи в тази посока. Колкото и да е странно, научният свят не бил впечатлен от откритието и научният труд на Флеминг останал да хваща прах в библиотеките. Най-после в края на 30-те години двама лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на флеминговата публикация, повтарят опита му и достигат до същите резултати. Те разработват технология за пречистването му през Втората световна война. Отначало пеницилинът се използва само за военни, пострадали при сражения, но по-късно започва да се прилага в редица “чудотворни лекарства”. И до днес той остава най-широко употребявания антибиотик.

Вижте още: 10 души убити от собствените си изобретения

4. Войната като елемент на статистиката.

Трудно е да си представим ужаса на войната във Виетнам, взела милиони жертви при военните действия между двете страни и атаките с химическо оръжие на американците.

Една любопитна подробност. Американски войници, които служили във Виетнам, получавали пореден номер въз основа на датата на тяхното раждане. Тъй като номерът на всеки отделен новобранец не зависел от нищо друго, освен датата на раждане (а в случай на съвпадение на дати, и от местожителство), тази практика позволила да се систематизира статистически материал за изучаване на въздействието на войната върху хората. Установило се например, че хора, родени в определени години имали по-демократични възгледи от родените няколко години преди тях. Това подтикнало учените да проследят и други зависимости и дало съществен тласък на развитие на статистиката, каквато я познаваме.

5. Една история с гумени патета.

През 1992 г. от кораб, който пресича Тихия океан, се изсипал контейнер с хиляди гумени патици. Въпреки очевидните отрицателни екологични последици от този инцидент, падналите във водата играчки, които не потъват, свършили чудесна работа на учените: по тяхното движение те можели да следят посоката на основните течения в океаните. Учени от цял свят си подавали данни за движението на яркожълти патета, някои от които дори пресекли Антарктида и стигнали до Северния Атлантически океан. Данните позволяват достатъчно подробно да се проучи разпределението на световните водни потоци.