Когато гневните французи излязат по улиците и разпънат плакати в знак на протест, те задължително търсят храна.

Но тук далеч не става въпрос за изтънчения вкус на класическата кухня, с която светът свързва Франция.

Демонстрантите са гладни и търсят нещо, което да напълни бързо стомасите им и да ги зареди с достатъчно енергия за дълго скандиране по площадите, пише CNN.

Говеждите и агнешките наденички мергез, подправени с кимион, чили или хариса (невероятно лют тунизийски сос) по рецепти, внесени от Северна Африка, са храната на улиците във Франция.

И това важи не само по време на неотдавнашните протести срещу пенсионната реформа на президента Макрон.

Мергез е имало и през май 1968 г., когато студентските бунтове събуждат апетита за революция, и през 1995 г., когато разярените тълпи разрушават плановете за реформа на социалната система.

Когато през 2018 г. протестиращите "жълти жилетки" поискаха политически и икономически промени, гриловете отново бяха разпалени и се появиха наденичките.

Ролята им за подхранването на движението "Жилет Жон" беше толкова голяма, че Франсоа Руфин, френски политик, смятан за претендент да оглави крайната левица на следващите избори, ги нарече "революционен инструмент", припомня CNN.

Френското правителство покани синдикатите на среща за пенсионната реформаЗапочна сметосъбирането в Париж

Ролята на лютите наденички в подхранването на тазгодишните протести, беше отбелязана и от акад. Емануел Рьонгоа.

Като доцент по политически науки в университета в Монпелие, той се среща с демонстранти и отбелязва, че много от тях се включват за първи път, защото това е възможност да се видят със съмишленици и да се насладят на барбекю. "Така се формира едно масово социално движение, а то може да прерасне във въстание или революция", допълва ученият.

Ежегодният празник на труда 1 май във Франция се отбелязва с празнични паради на профсъюзите. Тази година, едва за трети път след края на Втората световна война, те организираха съвместен протест в Париж, обединени от противопоставянето си на плановете на президента Еманюел Макрон за пенсионна реформа, която да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

И, разбира се, там също имаше мергез.

На Площада на Републиката димяха отрано разпалени барбекюта, а миризмата се носеше по булеварда с пролетния вятър, пише CNN.

Френският писател Марсел Пруст пише с благоговение как ароматът на прясно изпечени мъфинчета "Мадлен" може да предизвика спомени за отминали неща. А според изданието Le Monde, наденичките са "мадленът на Пруст за работническото движение".

Мергезът се съчетава перфектно с половин багета и задължително със сос, който "помага" за повече сочност.

Рай за гастрономи: Десетте кулинарни дестинации, които да не пропускатеВсеки личен вкус е субективен, но за да бъдат полезни, от CNN класират десетте най-добри кулинарни дестинации

Давид Йоанкалвес продава мергез от 15 години и през последните месеци е на всеки протест. При него една наденичка се търгова за 7 евро, което е малко над средната цена за колбасите от уличната храна.

Наденичката мергез се появява за първи път на музикалния фестивал "Humanité", започнал през 1930 г. с цел финансиране на едноименното издание на Комунистическата партия, което се печата и до днес.

"С борбата за независимост на Алжир наденицата на скара става знак за солидарност", пише Ньоел Жером, етнолог от Националния център за научни изследвания (CNRS) в една основополагаща и може би изненадващо уникална статия за мястото на наденицата във френските протести, редактирана от историчката Юлия Серго.

Какво да НЕ поръчвате във Франция?Дори и кроасани

Лесен за приготвяне и още по-лесен за ядене, мергезът скоро започва да се сервира заедно с "революционни пържени картофи", за да се създаде евтина храна, предлагана по време на безкрайните социални борби във Франция.

На Площада на Републиката Force Ouvrière, друг профсъюз на работниците, продаваше пържени картофи за 2 евро. Мергезът му струваше само 3 евро.

"Продаваме, няма да кажа на загуба, но на практика не печелим нищо", казва Пиер Моние, железопътен работник и добавя: "Имаме камион за храна за всички наши членове, за всички, които искат да хапнат, да пийнат, да поговорят, да споделят и това е моментът за споделяне, това е най-важното."