Два касови филма, посветени на любимия за децата от много поколения приказен герой Пинокио, имаха премиера тази година. Но разликата между тях е огромна. Единият е игралният римейк на анимационния филм на Уолт Дисни от 1940 г. в изпълнение на Робърт Земекис. В него Том Ханкс се превъплъщава в ролята на симпатичния Джепето, а Джоузеф Гордън-Левит озвучава мъдрия щурец Джимини Крикет.

В другия филм, режисиран от Гийермо дел Торо и в топ 3 на филмите в Netflix в момента, истинският син на Джепето е убит от бомба по време на Втората световна война. Нещастният баща издълбава дървено момче в пиянска ярост, като действието се развива на фона на фашисткото управление на Мусолини в Италия. И това не е всичко.

„В нашия филм Пинокио умира три или четири пъти и води диалог със Смъртта, която го учи, че единственият начин да имаш истинско човешко съществуване е да имаш смърт в неговия край. Има приблизително 60 филмови версии на Пинокио и аз бих заложил, че това не съществува в нито една от тях“, казва дел Торо пред BBC Culture.

Затова и режисьорът дори е вписал името си в пълното заглавие на филма - Guillermo del Toro's Pinocchio, което изглежда е напълно справедливо с оглед на сценария. Неговите зловещи магически същества изглеждат подобни на тези от "Хелбой" от 2004 г., а конфликтът между неконвенционалния главен герой (Грегъри Ман) и злонамерения правителствен служител (Рон Пърлман) повтаря конфликта във "Формата на водата" (2017).

"Още от самото начало дадохме да се разбере, че този филм е едно цяло с "Гръбнакът на дявола" и "Лабиринтът на Пан", казва дел Торо, визирайки две от по-ранните си хорър фантазии, които обединяват свръхестественото и Испанската гражданска война. "Също така дадох ясно да се разбере (на Netflix, които финансират филма), че не правя това за деца, нито за техните родители. Правя го за себе си и за моя отбор."

Възможни ли са огромни приходи с ограничен маркетинг? Следете „Аватар 2“За разлика от първата част, която беше рекламирана широко месеци преди излизането си, „Пътят на водата“ е значително по-слабо маркетиран

Една от най-страшните истории

Дел Торо обаче не взима една сладка приказка, която да превърне в ужасяваща. В световен мащаб най-известният разказ на тази история все още е анимационният филм на Дисни, в който Пинокио е превърнат в магаре и погълнат от гигантско морско чудовище. "Гледах филма на много ранна възраст и това е един от най-страшните филми, които някога съм гледал", казва дел Торо.

Оригиналната книга е още по-страшна. Както казва дел Торо, има около 60 филма за Пинокио, но романът се отличава от всички тях и всъщност е една от най-странните и смущаващи класики в детската литература.

Нейният автор е Карло Лоренцини, който взема псевдонима си Карло Колоди от родния град на майка си. Държавен служител, политически журналист и писател, той е нает от флорентинско издателство през 1875 г., за да преведе избрани френски приказки от XVII и XVIII век. Този сборник е толкова успешен, че Колоди е помолен да напише още детски истории, за предпочитане със силни морални послания. През 1881 г. La storia di un burattino (Историята на една кукла) е публикувана като седмичен сериал в детски вестник.

Всеки, който познава Пинокио само от екранните му превъплъщения, трябва да внимава. Джепето е по-беден, отколкото във филмите на Disney или на дел Торо – той дори има нарисуван огън на стената, защото не може да си позволи гориво за истински. Героят, когото познаваме като Джимини Крикет или Себастиан Джей Крикет (Юън Макгрегър) във версията на дел Торо, е просто Говорещият Крикет. И той издържа общо две страници, преди Пинокио да хвърли по него чукче и "той да се забие в стената като мъртъв".

Синята фея е призрачно момиченце, което говори, "без да движи устните си... със слаб глас, който сякаш идваше от другия свят". А Котаракът и Лисицата нанизват Пинокио на дъбово дърво. "Примката, която през цялото време се затягаше около врата му, го задушаваше", пише Колоди. "Той усещаше, че смъртта се приближава..."

За да бъде ситуацията още по-мрачна, това можеше да бъде краят на историята. Колоди е планирал да остави своя нещастен герой да виси на примката и едва когато читателите молят за следващи части, приказката е възобновена четири месеца по-късно.

История за мечка, кокаин и трафикант с мокасини на GucciМечка, умряла от свръхдоза кокаин, стана филмов герой

Непослушният Пинокио

Основната тема за дел Торо е несправедливостта децата да бъдат командвани от възрастните.

В романа на Колоди Пинокио е наказван всеки път, когато не е послушен, и в крайна сметка се научава да прави това, което му се казва. "Опитахме се да избегнем това", казва дел Торо. "Наистина исках да направя непослушен Пинокио и да превърна непослушанието в добродетел.

Исках всички да се променят, освен него. В хода на филма щурецът се учи от Пинокио, а Пинокио научава много малко от щуреца. В известен смисъл направих всичко наопаки, но това така е по-близо до това, което чувствах като дете. Чувствах, че цялото това опитомяване е обезсърчително и страшно."

Това, което обединява разказите за Пинокио, са незаличимите образи на Колоди - дървено момче, говорещ щурец, нос, който се удължава, когато лъжеш. Но за дел Торо наред с всички тях в приказката се крие и още една истина.

"Мисля, че това е страхът от света на възрастните. Тази идея, че си хвърлен в свят на ценности за възрастни, които не само са трудни за разбиране, но в крайна сметка се оказват фалшиви. Така се чувствах и аз като дете. Всички неща, които възрастните ти казваха, те самите не ги разбираха", категоричен е дел Торо пред BBC Culture.