През цялата история човекът проявява необикновено въображение при измислянето на наказания и присъди за различни престъпления.

По-специално при римляните едно от най-лошите наказания е запазено за отцеубийството, при което виновният е поставян в чувал с живи животни и хвърлян във водата. То е наричано poena cullei, или „наказанието на чувала“.

Германският философ Ерих Фром казва, че ние сме „единственото животно, което се радва да прави зло на себе си без никаква рационална, биологична или социална полза“. Но понякога съществува и морален предлог: защита на обществото.

Самият Аристотел потвърждава, че най-необходимата обществена позиция е тази на тъмничаря, докато Пио Бароха приравнява длъжността на палача с тази на свещеници, военни магистрати и други важни за обществото длъжности.

В този смисъл, отцеубийството се смята за особено тежко престъпление в Древен Рим. В тези времена семейството е основна клетка на обществото, затова посягането на родител се смята за зверски акт и държавата трябва да наложи и съответното наказание.

Как изглежда животът в най-известния затвор в света?Историята на прекаралия 14 години без обвинение в затвора Гуантанамо Мохамеду Улд Слахи оживява на големия екран

Възможно е произходът на poena cullei да датира от монархическия период. Тогава Марк Атилий, назначен да пази Сибилните книги, разкрива някои от техните тайни. Това е светотатство, тъй като те съдържат пророчества, използвани всеки път, когато Рим се сблъсква с трудна ситуация, за да се търсят възможни решения, и са забранени за обществеността.

Затова Атилий е осъден на смърт чрез хвърлянето в морето в зашит чувал, разказва Amusing Planet. Според Плутарх първото подобно наказание за отцеубийство е наложено след Втората пуническа война на Луций Хостий, който убива баща си.