Нови данни от научен "инцидент" предполагат, че животът може, всъщност, да премине пред очите ни, докато умираме.

Екип от учени се е заел да измери мозъчните вълни на 87-годишен пациент, който развива епилепсия. По време на неврологичните записи обаче той получава фатален сърдечен удар, като по този начин се получава неочакван запис на умиращ мозък.

Данните показват, че в 30-те секунди преди и след смъртта мозъчните вълни на мъжа следват същия модел, както когато човек сънува или си припомня спомени.

Мозъчна дейност от подобен тип предполага, че в последните мигове човек може да си "припомня живота" за последен път, пише екипът в своето проучване, публикувано във Frontiers in Aging Neuroscience.

Eкипът, който е базиран във Ванкувър, Канада, е направил по случайност първия запис на умиращ мозък, казва пред BBC доктор Аджмал Земар, съавтор на проучването.

"Това, всъщност, се случи съвсем случайно, не бяхме планирали да правим този експеримент или да записваме тези сигнали."

И така, получаваме ли поглед назад към времето, прекарано с любимите хора и други щастливи спомени?

Доктор Земар казва, че е невъзможно да се каже.

"Ако трябва да прескочим във философската сфера, бих предположил, че ако мозъкът прави ретроспекция, вероятно би искал да ви припомни добри, а не лоши неща," казва той.

"Запомнящите се неща обаче са различни при всеки човек."

Невероятни факти за мозъкаЗнаете ли, че мозъкът може да

Доктор Земар, който в момента работи като неврохирург в Университета на Луисвил, казва, че в 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да подсигурява кръв за мозъка, неговите мозъчни вълни следвали същите модели, както когато се концентрираме, сънуваме или си припомняме спомени.

Това продължило 30 секунди и след като сърцето на пациента спряло да бие, моментът, в който един пациент обикновено бива обявен за мъртъв.

"Това може да е последно припомняне на спомени, които имаме от живота, които минават през мозъка ни в последните секунди преди да умрем."

Проучването също така поражда въпроси за това кога точно приключва животът – когато спре да бие сърцето или когато мозъкът спре да функционира.

Доктор Земар и неговият екип предупреждават, че от проучването на само един човек не могат да се правят някакви обширни заключения. Фактът, че пациентът е страдал от епилепсия и е имал кървящ и подут мозък усложняват нещата още повече.

"Никога не съм се чувствал комфортно да докладвам само за един случай," казва доктор Земар. В продължение на години след първия запис през 2016 г. той търсил сходни случаи, за да подсили анализа, но без успех.

Проучване от 2013 г. на здрави плъхове обаче може би предоставя информация. При този анализ учени от САЩ отчитат повишение нива на мозъчните вълни в момента на смъртта до 30 секунди, след като сърцата на плъховете спират да бия. Точно това, което установява и доктор Земар при пациента с епилепсия.

Сходствата между двете проучвания са "изумителни", казва доктор Земар. Учените се надяват, че публикуването на този случай може да отвори вратата за други проучвания на последните моменти от живота.

"Мисля, че има нещо мистично и духовно в това преживяване близо до смъртта," казва доктор Земар. "А открития като това са моментите, за които учените живеят."