Повечето хора прекарват една част от всеки свой ден заобиколени от непознати, независимо дали става въпрос за пътуването до работа в градския транспорт, седенето в парка или в кафене, или пък посещението на супермаркета.

Въпреки това, много от нас остават в самоналожена изолация, смятайки, че ако заговорим непознат, това ще накара и двама ни да се почувстваме неловко.

Тези схващания може би не са оправдани. Всъщност, проучване на BBC предполага, че хората често подценяват положителния ефект от общуването с другите, както върху нашето, така и върху тяхното благосъстояние.

Например, ако на път за работа проведете разговор с непознат, това би могло да направи и двама ви по-щастливи, отколкото предполагате.

Авторите на проучването задават на пътуващи до работа с метрото в Чикаго въпроса как биха се почувствали относно това да водят разговор с непознат по време на пътуването вместо да седят сами или да правят това, което обичайно правят. Повечето от тях отговорили, че разговорът би направил пътуването им не толкова приятно.

След провеждането на експеримента обаче хората, които на произволен принцип били определени да проведат разговор, след това споделили, че са имали най-приятното пътуване.

Участниците в проучването смятали, че едва около 40% от останалите пътници искат да разговарят с тях. Въпреки това, всеки от участниците в експеримента, който се опитал да заговори непознат, открил, че човекът, който седи до него, с радост се съгласил да поговорят.

Мисълта, че другите не се интересуват от това да говорят с вас или че няма да ви харесат е нещото, което ви пречи да осъществите контакт.

Всъщност, проучвания сочат, че ние постоянно подценяваме това до каква степен един нов за нас човек ни харесва след първия ни разговор.

Вътрешният живот на непознатите

Отделни експерименти, проведени в автобуси и таксита, водят до сходни резултати: хората откриват, че разговорът с непознати е изненадващо приятен.

Положтелният ефект дори изглежда се пренася и върху човека, с когото разговаряте. В друг експеримент, проведен в чакалня, авторите откриват, че хората, които били насърчени да инициират разговор, прекарват времето си по-приятно, но същото важи и за човека, с когото били помолени да разговарят.

Разбира се, никой не оценява нежеланото внимание.

Ако обаче просто поздравите друг човек, това може да се приеме по-добре, отколкото хората мислят. Малцина завързват разговор с непознат, но повечето непознати изглежда с радост биха поговорили с вас, ако имате добри намерения.

Една от причините може би е, че изживяването да разговаряме с някого и да чуем гласа на непознат, ни кара да осъзнаем, че той или тя има богат вътрешен живот от мисли, чувства, емоции и изживявания, точно като нас.

Тези кратки общувания с непознати е малко вероятно да преобърнат към по-добро живота на човека. Те обаче могат да превърнат неприятни моменти, като ежедневното пътуване до и от работа, в нещо по-приятно.

Хората са социални същества, които са по-щастливи и по-здрави, когато общуват с другите. Чувството на изолация и самота, от друга страна, е стрес фактор, който крие рискове за здравето, сравними с тези от тютюнопушенето и наднорменото тегло.

Резултатите от проучването не предполагат, че трябва да заговаряте всеки непознат, когото видите или че трябва да отделяте време на всеки, който се опита да ви заговори.

Вместо това следващият път, когато искате да помогнете на непознат с нещо или да завържете разговор, но се притеснявате как той или тя биха реагирали, просто опитайте.

Резултатите от проучването предполагат, че ще мине доста по-добре, отколкото очаквате.