B гъстите гори на идиличния остров Персин на Дунава, убежище на застрашения морски орел и на пигмея корморан, лежат страховитите останки от лагер на смъртта от комунистическата ера, пише Ана Мудева от София за Ройтерс. Стотици "врагове на режима" са угаснали там от побоища, недохранване и изтощение през 1949-1959 в концентрационния лагер Белене, където свине са хранени с мъртви тела на затворници. Двайсет години след падането на комунизма, Белене е почти забравено - само малка мраморна плоча разказва ужасяващата му история. И носталгията по миналото нараства в малката балканска страна и по целия бивш съветски блок.

Неуспехът на капитализма да повиши стандарта на живот, да наложи правото на закона и да укроти процъфтяващата корупция и непотизъм създадоха среда за наивни спомени от времената, когато равнището на безработица бе нула, храната бе евтина и социалната защита - висока. "(Лошите) неща са забравени" заявява Румен Петков, 42-годишен бивш бодигард, сега служител в единствения функциониращ затвор на остров Персин. "Носталгията е осезаема, особено сред по-възрастните", заявява той, пред рушащите се постройки на друг стар затвор, открит на мястото след като лагерът е бил закрит през 1959. Комунистите са заточили десетки етнически турци тук през 80-те, когато те отказаха да сменят имената си с български.

Някои млади хора в обеднелия град Белене, свързан с острова чрез понтонен мост, също си спомнят: "Живеехме по-добре преди", казва 31-годишната Анелия Беева. "Ходехме на почивка на море и на планина, имахме много дрехи, обувки, храна. Сега най-голямата част от доходите ни отива за храна. Хора с университетски дипломи са безработни и мнозина заминават в чужбина". Докато има истинско желание за възстановяване на старите режими, анализатори са на мнение, че апатията е жизнена последица. "Голямото поражение от носталгията... е, че тя пресушава енергията за съдържателна промяна" пише българският социолог Владимир Шопов в онлайн портала BG History.

В бившата комунистическа Източна Европа разочарованието от демокрацията е широко разпространено и проучванията показват зашеметяващо недоверие в елитите, които превърнаха хората граждани на Европейския Съюз. Регионално проучване за септември на изследователския център Pew от САЩ сочи, че подкрепата за демокрацията и капитализма регистрира най-голям спад в Украйна, България, Литва и Унгария. В България и Литва спадът е до почти половината население от близо три четвърти подкрепа през 1991. Изследвания на американската правозащитна организация Фрийдъм Хаус показват спад или стагнация по отношение на корупцията, управлението, независимите медии и гражданското общество в новите държави-членки на ЕС.

Световната икономическа криза, засегнала региона и сложила край на 6 или 7 години растеж, сега предизвиква лекарството на неолибералния капитализъм, предписано от Запада. Надеждите за настигане на богатите западни съседи се изместват от чувство на несправедливост поради увеличаващата се разлика между богати и бедни. В България 33-годишното управление на покойния диктатор Тодор Живков започва да изглежда златна ера на някои в сравнение с изключително силната корупция и престъпност, последвали отстраняването му от власт. Над 60 % заявяват, че са живели по-добре в миналото, дори при положение, че реденето на опашки е било всекидневие, социалните връзки бяха единствен начин за сдобиване с по-качествени стоки, джинси и Кока-Кола, които бяха силно ограничени и бяха необходими до 10 години, за да се сдобиеш с лек автомобил. "За част от българите (социалната) сигурност се оказа по-ценна от свободата", писаха историците Андрей Пантев и Божидар Гаврилов в книга за 100-те най-влиятелни личности в историята на балканската държава.

Близо три години след присъединяването към ЕС, средната месечна заплата в България от около 300 евро и пенсия от около 80 евро остават най-ниски в клуба. Доходите в по-богатите Полша и Чехия, които се присъединиха през 2004, също са все още частица от тези в Западна Европа. Глобално изследване през 2008 на Gallup нарежда България, Сърбия и Румъния сред 10-те най-недоволни държави в света. След две десетилетия частични, болезнени реформи, мнозинството хора отказват да правят повече жертви, необходими за довършване на преустройството на икономиката и на правосъдната система. Деморализацията и нарастващата популярност на политически партии, обещаващи "твърда ръка" са други последствия. Не без основания.

В България олигарсите, които контролират цели сектори на икономиката, произлизат от редиците на бившата комунистическа партия и страховитите й тайни служби. Имената на корумпирани политици и престъпни босове са публична тайна, но България не е осъдила дори един високопоставен представител за подкуп и изпрати в затвора само един мафиотски бос от 1989. Няма осъдени за комунистическите репресии. "Хората губят вяра, че може да постигнат успех по честен, почтен начин. Успехът е тотално криминализиран", заявява Боряна Димитрова от агенция "Алфа Рисърч". Според нея, чувството за несправедливост е особено силно на Балканите, най-бедният ъгъл на Европа, където недосегаеми паралелни структури на властта управляват. "Някои хора казват: "да, старият режим бе репресивен, но поне имаше законност и ред". Обещанието да се сложи край на обстановката на безнаказаност помогна на твърдо говорещия премиер Бойко Борисов от дясноцентристката популистка партия ГЕРБ да спечели голяма изборна победа в България през юли. Общественото недоволство и отдръпване означават, че само популистки правителства могат да оцеляват в региона, според анализатори.

"Равнището на недоверие в политическияелит и институциите е толкова високо, че не можете да убедите хората да направят каквото и да е при непопулярни правителства", заявява Иван Кръстев от Института за либерални стратегии в София. Някои в България обвиняват Запада в лицемерие, за това че с лекота преглътна комунистическото минало на членове на новия елит. Изборът на българката Ирина Бокова, на 57, бивш комунистически апаратчик и посланик в Париж, за ръководител на организацията за образование и култура на ООН, ЮНЕСКО през септември бе абсолютен пример за двуличието на Запада, заявяват критици. Бокова учи в Москва по време на комунизма и скочи по стълбицата на дипломатическата кариера през 90-те благодарение на миналото си. Поне в едно отношение някои източноевропейци казва, че са успели да достигнат дори превъзхождащите капиталистически стандарти - жаждата за материализъм.

Голяма част от заемите, взети в годините на растеж беше изхарчена за шикозни коли и яхти, телевизори с плосък екран, дизайнерски облекла, силиконна хирургия и екзотични пътешествия в чужбина. Копирането на чужди стандарти стигна дотам да се кръщават бебетата със западни имена и телевизионните екрани да преливат от риалити шоута като "Биг Брадър". "България се американизира", твърди известният български художник Никола Манев, кйто живее в Париж. "Вдигам телефона и отсреща ми говорят на английски. Отивам на ресторант и той се нарича "Маями". Нямаме ли си наши родни имена, по дяволите? Гледайки на повърхността, виждам нови сгради, магазини, блестящи автомобили. Но хората станаха по-тъжни, по-агресивни и нещастни", казва той, предписвайки духовни лекарства. Тази есен за пръв път от много години билетите за софийските театри са продадени за седмици напред.

Източник: БГНЕС