Акулите имат лек пиар проблем. Докато от Световната здравна организация изчисляват, че 1.3 милиона души по света умират в автомобилни катастрофи всяка година, нападенията от акули достигат около 80, повечето от които нямат фатален край. Въпреки това повечето хора без колебания биха се качили в кола, но биха се замислили за опасността от нападение от акула.

Въпреки относително ниския брой нападения от акули, е добре човек да знае някои неща за акулите. В чест на седмицата на акулите, която тече по Discovery Channel от 4 до 11 август, от Mashable са се консултирали с д-р Джоел Фодри от Института по морски науки науки към Университета на Северна Каролина, за да изчистят името на тези водни същества.

Вижте няколко мита за това какво предизвиква нападения от акули, как те подбират плячката си и ще интересни неща:

Мит 1: Акулите са хищници по природа, които чакат всяка една възможност, за да нападнат.

Факти: "Акулите са ужасяващи хищници по природа и често се хранят с мърша. Като всеки организъм те се опитват да максимизират доброто си физическото състояние, което включва намирането и консумирането на каквито и да било ресурси, които осигуряват най-добра възвращаемост на енергия от тяхната инвестиция в енергия. Често това означава, че те нападат болни и слаби жертви и като цяло избягват сценарии, които самите акули считат за заплашващи дългосрочните им шансове за намирането на партньор."

Мит 2: Акулите целенасочено търсят човешки жертви.

Факти: "Не виждам доказателства, че акулите търсят (или пък целенасочено избягват) човешка плячка. Повечето акули са прекалено малки, за да считат хората за плячка, която е по техните възможности. Повечето човешки дейности пък просто не пораждат инстинктивно търсене на храна или реакция на ловуване у акулите. Акулите са толкова често в близост до хора във водата, а фактът че всяка година в световен мащаб има по по-малко от 100 нападения е индикатор, че акулите не нападат целенасочено хората."

Мит 3: Акулите могат да намират своята плячка без да я виждат или надушват.

Факти: "Повечето акули имат добро зрение (някои от тях особено през нощта) и превъзходно обоняние. Акулите също така могат да засичат малки вибрации или движения като несвойственото движение на ранена плячка. Те също така са чувствителни на електрически полета. В някои случаи движенията на евентуалната плячка създават или нарушават дадено електрическо поле и акулите могат да използват това, за да намират плячката си.

Мит 4: Рискът от нападение от нападение от акула при една жена се увеличава, ако тя плува във водата по време на месечния си цикъл.

Факти: "Предполагам, че е нормално да се опасяваме, че ако някакви течности излизат от тялото на човек, акулите могат да се възползват от това. Не съм запознат обаче научната литература да подкрепя тези опасения като основен фактор допринасящ за нападенията. Всъщност нападенията от акули се случват толкова рядко като при тях има редица фактори, че е би било много трудно да се определи какъвто и да било процент увеличение на опасността вследствие само на този фактор", казва Фодри.

Мит 5: Акулите не биват нападани от други животни.

Факти: "Докато някои акули достигат огромни размери, повечето са малки или поне отначало са малки. Много от големите видове акули нападат по-малките видове. В крайбрежните устия понякога по-големи костеливи риби могат да изяждат по-малки акули. Няколко морски бозайника също нападат акули.

Мит 6: Акулите са тъпи.

Факти: "Акулите са силно еволюирали (над 400 млн. години като група), така че те определено са добри в това, което правят и са силно инстинктивни. В САЩ има едва по 40 нападения от акули годишно – изключително малък брой, предвид възможностите, които имат. За мен това предполага, че акулите са еволюирали до много определен набор от условия, които предвизвикват агресивни действия и много, много рядко тези условия се нареждат, когато има замесен човек", завършва Фодри.