Този милионер желае да говори за богатството си и за всичките пари, които не харчи, но при едно условие. Без снимки, моля.

“Когато бях млад, си спомням, че си казвах, че искам да бъда богат и известен,” казва Майк Терпстра. “Няколко месеца след като станах богат и известен обаче исках да бъда само богат.”

И да си остане богат. На 57-годишния мъж от Линкълн, Небраска не му се налага да работи от 10 г. и няма желание да се връща на работа. Така че внимава с печалбата си.

Той не си купува играчки за богаташи. Не обича да пътува. По това време на годината прекарва доста време в мазето си, четейки и гледайки телевизия, доволен от факта, че парите му правят още пари. По около 1 000 долара на ден по-точно.

“Аз съм много, много консервативен с парите си. До мен консерваторите изглеждат като либерали.”

Преди 10 години Терпстра и седем негови колеги си поделят най-големия по това време джакпот в щатската лотария Powerball, като всеки от тях прибира по 15.5 млн. долара след данъци. Той плаща още 2.5 млн. долара данъци, когато подава следващата си данъчна декларация и прехвърля част от парите в собствена фондация на име Terpstra Foundation.

След това му остават около 12 млн. долара, а днес, по негови думи, той все още разполага с около 12 млн. долара.

“Буквално все още притежавам всичките тези пари,” казва Тепстра. “Не харча пари, освен ако вече не съм ги изкарал.”

Ето ви един пример: преди да спечели, той никога не е карал нова кола и има само такива коли, които първо кара за преглед при механик, преди да се осмели да излезе извън щата с тях.

Дори и след като печели от лотарията, той изчаква две години, докато натрупа достатъчно средства от лихви, за да си купи нов Lexus.

Той може да отиде, където си иска без проблеми, но предпочита да си стои вкъщи, в къщата си за 470 000 долара, която заедно с приятелката си купуват месеци след печалбата.

Това е единствената му голяма покупка, споделя той и единственият случай, в който е използвал пари от спечеления джакпот.

“Винаги бях живял в малки апартаменти, затова исках дом, където да мога да протегна ръце, без да докосвам стената и да ги вдигна над главата си, без да докосвам тавана.”

С наближаването на 10-ата годишнина от спечелването на джакпота Терпстра обмисля да организира събиране с останалите късметлии. Те не се виждат толкова често, както когато работят заедно.

“През първите няколко години всичко това бе ново за нас. Никой не бе печелил преди това и изглежда бяхме много по-близки. Човек може да научи много неща, като например на кого да се доверява. Имаше много хора, които вече искаха да излизат с нас и които никога преди това не бяха искали да го правят”, споделя Терпстра.

В началото той и останалите печеливши се събирали, за да обсъждат съветите на адвокатите си или предложенията на счетоводителите си. Когато излизали на вечеря, всеки от тях можел да плати сметката. Понякога всички опитвали да го направят. "Спомням си, че веднъж един сервитьор приключи вечерта със стотици долари в джобовете си."

Отношенията между Терпстра и неговите колеги не охладняват, но след като свикват с това, че са милионери, всеки от тях започва да преследва собствените си интереси. Някои се местят в друг град, други започват да пътуват.

Отначало Терпстра избягвал публичното внимание. Той се смятал за късметлия, бил се преместил в апартамента на приятелката си, така че никой не знаел къде да го намери.

Той се почувствал още по-голям късметлия, когато осъзнал, че парите не са повлияли на отношенията му с хората.

“Изглеждаше сякаш всичките ми приятели просто искаха да ме поздравят. Същото важеше и за моите роднини", казва той.

Той харчи известна сума пари за тях, като откупува семейната ферма в Западна Айова от майка си и нейните брат и сестра. Фермата ще остане в семейството, а неговият братовчед ще я поддържа.

“Така можех да им помогна. Те получаваха пари, с които можеха да правят каквото си поискат.”

Вижте още: Историите на няколко тотомилионери

Той също така помага и на град Йорк, където е отраснал. Terpstra Foundation помага на хранителната банка и библиотеката, както и на училищата.

Терпстра обаче почти не харчи пари за себе си. Той не иска да прахосва спечеленото за неща, от които няма нужда или няма да използва. Обмислял да си купи мишена за дартс за мазето или маса за билярд, но просто не може да оправдае покупката им.

“Ако приятелката ми не обича да играе билярд, масата просто ще си стои там и няма да се използва.”

Преди да спечели, Терпстра е служител в трета смяна в завода на хранителната компания Cook Family Foods, където отговаря за почистването на оборудването през нощта, за да може сутрешната смяна направо да започне работа.

Той знае, че работата му се проверява ежедневно от завода и от федералните инспектори.

“Това е една от онези работи, при които в 7 часа сутринта получаваш незабавно удовлетворение, ако си се справил добре и незабавно унижение, ако не си.”

Той не напуска работа, веднага след като печели от лотарията. Остава още три седмици, за да обучи човека, който идва на неговото място. Компанията се отнася добре с него и той смята, че трябва да отговори със същото.

Десетилетие по-късно на Терпстра все още му липсват някои от хората, с които е работил, но не и стресът. Той знае, че е работохолик и че ще има нужда от нещо, с което да запълва времето си. Започва да играе голф.

Отначало ходи на уроци и играе всеки ден, но сега е ограничил посещенията на голф игрището до два пъти седмично.

Милионерът предпочита да си стои предимно вкъщи. Той гледа стари филми и чете любовни романи за мъже.

Той също така гледа през прозореца на къщата си и си спомня живота, когато не е богат. Тогава ходи на работа с велосипед, а времето през зимата го кара да иска да живее на по-топло място.

Сега с радост гледа как снегът се трупа пред къщата му с площ от 280 кв. м.

“За мен е много лесно да си стоя в мазето,” казва той. “Аз съм от типа скучни печеливши.”