Странни номера, които мозъкът ни погажда, без дори да го осъзнаваме

2957
Странни номера, които мозъкът ни погажда, без дори да го осъзнаваме

© Pixabay

Може би сте чували, че хората използват само 10% от мозъка си, но това, всъщност, е мит.

По-голямата част от нашия мозък е почти винаги активна, дори по време на сън. Освен това ни играе номера, дори и да не го осъзнаваме.

Имайки това предвид, от Bright Side потърсиха научното обяснение на някои от тези трикове, с които мозъкът редовно ни лъже.


Ефектът на Барнум

Той е известен още като ефект на Форер. Наблюдава се, когато хората вярват, че конкретно описание се отнася за тях, въпреки че е пълно с обща информация, която може да бъде в сила за почти всички. Добри примери за това са хороскопите и личностните онлайн тестове.

Илюзията за прозрачност

Когато изпитваме силни емоции, понякога смятаме, че те са очевидни за другите - особено за познаващите ни добре. Разликата между нашите емоции и това, което другите хора възприемат, е известна като илюзия за прозрачност.

Тази илюзия може да накара хората, които се притесняват от публично говорене, да вярват, че нервите им ще бъдат забелязани от другите, но в действителност никой може да не усети притеснението им.

Фройдовото приплъзване

Искали ли сте някога да кажете едно, но вместо това да се получи нещо съвсем различно? Това обикновено се случва, когато говорите, но може да е факт и при писане. Нарича се фройдистско приплъзване или парапраксис - най-често срещаната грешка на езика.

Според известния невролог и основател на психоанализата Зигмунд Фройд, части от подсъзнанието ни понякога се промъкват в съзнателното ни поведение, което ни кара да казваме неща, които не сме имали намерение.

Например, дете, което нарича учителя си „татко“, просто преминава от прекарване на повечето дни с баща си към прекарване на по-голямата част от деня с учителя си. Или когато една жена иска да каже на приятеля си, че е влюбена в Даниел, но вместо това изрече името на бившия си приятел.

Топ 9 храни за мозъкаЗа добра памет и концентрация

Евристичната наличност

Това е умствен пряк път, основан на бързи примери, които идват на ум при анализиране на конкретна тема или решение. Обикновено може да се прояви по време на вземане на решения. Например, след като прочетете няколко новини за кражби на автомобили, може да прецените, че кражбите на превозни средства са много по-чести във вашия район, отколкото, всъщност, са наистина.

Фалшивата памет

Паметта ни е по-крехка и уязвима на влияние, отколкото си мислим. Тя не е просто "запис" на нещо, което се е случило в миналото - нещата, които помним, могат да се променят в зависимост от това как и кога ги помним. Така се образуват фалшиви спомени - нещо, което ви се струва реално, но е създадено от ума ви.

Пример: смятате, че сте пуснали съдомиялната машина, преди да напуснете дома си, но когато се приберете, тя не работи. 

Теорията на ироничния процес

Повечето от нас вероятно се сблъскват с мисли, които просто не искат в главата си - например за нещастно събитие или неудобен момент. Освен това имаме чувството, че колкото повече се опитваме да потискаме тези мисли, толкова повече те се появяват в ума ни.

Това явление е известно като теория на ироничния процес. Класически пример за него: ако си кажем да не мислим за бяла мечка или синя котка, точно те ни хрумват.

Остатъчно внимание

Може да мислите, че внимавате, но да установите, че докато се движите от задача на задача през деня, всъщност не изпълнявате нито една от тях. Трудно ви е да се фокусирате върху едно конкретно нещо. За да се борите с това явление, опитайте да си създадете график.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg