Паметник на 5000 години отново се появи в Испания, след като в продължение на 50 години беше на дъното на язовир.

Мегалитният комплекс разполага със 144 гранитни блока, които са високи близо 2 метра и е наречен „Испанския Стоунхендж“.

Приликата му с реалния Стоунхендж, част от списъка със световно наследство на ЮНЕСКО, е поразителна, но иберийската версия е направена от по-малки камъни, посочва Daily Mail.

Смята се, че паметникът съществува само на страниците на историческите книги, след като през 60-те години на миналия век испански генерал нарежда изграждането на язовир в Пераледа де ла Мата, близо до Касерес в Естремадура.

В момента обаче Западна Испания е опустошена от дългогодишна суша и днес структурата от бронзовата епоха, за която се смята, че е древен храм, може да се види.

Уго Обермайер - немски свещеник и любител археолог, за първи път открива мястото през 1925 г.

Преди генерал Франко да нареди да бъде наводнена долината, в която е разположен паметникът, се смята, че камъните са съсредоточени около централна камера с цел поклонение на слънцето.

Предполага се, че келтите, обитаващи Иберия преди 4000 години, може да са изградили структурата.

„Камъните са пренесени от около пет километра, за да образуват този храм, който според нас е използван за почитане на слънцето“, казва Анхел Кастаньо, президент на културната асоциация на Параледа, пред Times.

"Той има прилики със Стоунхендж, но очевидно е по-малък. Хората тук са чували за него, но никога не са го виждали. Искаме властите да пренесат тези камъни на бреговете на язовира и да ги използват като туристическа атракция, тъй като малко хора идват в този район," посочва още той.

Огромните скали на Стоунхендж са с дължина до 9 метра, превъзхождайки двуметровите единични монолити в Испания. В Иберия обаче има повече камъни - 1144, в сравнение с 93 в Уилтшър.

Стоунхендж обаче обхваща 10 000 квадратни метра - далеч по-голяма площ от тази, на която е разположен испанският му двойник.

Дългосрочни планове за опазването на обекта тепърва ще бъдат изготвяни, но Анхел Кастаньо вече се е срещнал с представители на регионалното правителство, за да обсъдят въпроса.

Ако сега не се предприемат действия, казва той, може да минат много години, преди паметникът да се появи отново.

Продължителният престой във вода също така може да бъде катастрофален за гранитните камъни - порест материал, склонен към ерозия. Монолитите вече показват значителни признаци на износване, казва той, и ако сега не бъдат спасени, може да е твърде късно.

Радиовъглеродни датировки на скалите показват, че възрастта им варира от около 4000 до 5000 години и това също ги свързва с историята на Стоунхендж.

Откриха стотици двойници на Стоунхендж в Амазонската джунгла Оказва се, че това кътче от Земята не е било недокоснато от човека

Според експерти от университета в Гьотеборг практиката по издигането на огромни каменни конструкции е започнала във Франция преди 6 500 години и след това си проправя път в останалите части на Европа, заедно с миграцията на хората.

По-нататъшните изследвания на испанския Стоунхендж биха могли да позволят сглобяването на по-подробна картина относно популярността на тези практики в различни области и периоди.

Понастоящем се смята, че жителите на Анатолия, която в момента се намира в съвременна Турция, са се заселили в Иберия, преди отново да се насочат на север и да стигнат до британските острови.