Тъмната страна на Дубай

Повечето хора свързват Дубай с лукс и има защо. Градът е известен с елитните хотели, най-високата сграда в света, луксозните коли по улиците.

Дубай е основан през 1833 година, когато Шейх Мактум бин Буту Ал Мактум убедил около 1000 членове на своето племе да се заселят в местността. През 1971 година селището влиза в територията на ОАЕ. По онова време то не било нещо повече от село сред пустинята. Всичко се променило, когато там открили петрол. През последните 40 години Дубай преживява невероятна трансформация и се превръща в това, което е днес.

Виж още: Как се промени Дубай през годините? 

Почти всеки ден може би се натъквате на статии за луксозната страна на Дубай.

Зад блясъка обаче се крие и тъмна страна. Вижте пет неща, които показват обратната страна на монетата:

5. Робски труд – стотици хиляди работници живеят като роби

Както споменахме вече, през последните 40 години в Дубай бяха построени много луксозни небостъргачи и инфраструктура. Тези, на чиито плещи падна физическата работа, са имигранти от държави като Бангладеш и Индия. Те са дошли в Дубай, подмамени от обещания за голямо заплащане и луксозни квартири. Оказва се, обаче, че няма нищо подобно. Работят по 14 часа на ден в жегата (докато на туристите дават съвет да не прекарват повече от 5 минути навън), получават ¼ от парите, които са им обещани, често им вземат паспортите, за да не могат да си тръгнат. Нужни са им години, за да съберат пари за билет обратно до родината си. За да отидат в Дубай, някои от тях не взели заем, който след това не успяват да изплатят. В лагерите, където живеят тези имигранти има чести самоубийства.

4. Няма процедура по банкрут – или си плащащ дълга, или влизаш в затвора

Статия в The Independent наскоро разказа историята на канадците Карен и Даниел Андрюс. Даниел получил предложение за работа в Дубай и се преместил там заедно със съпругата си.

В началото всичко било чудесно, имали дори прислуга, казват, че чувствали „опиянението“ на Дубай. За съжаление Даниел получил тумор в мозъка, а след това направил няколко погрешни финансови хода и натрупал известен дълг. Когато решил да си тръгне от Дубай, той напуснал работа. В емирството има закон, според който, когато напускаш работа, компанията уведомява банката ти. Ако имаш дългове, банката замразява финансите ти. Така семейството се оказва със спрени кредитни карти и сметки, били изгонени от апартамента им, а Даниел влязъл в затвора. Съпругата му няма право да работи и в момента живее в колата им и чака той да излежи присъдата си от 9 месеца.

3. Класа от слуги – има женски хостел за избягали прислужнички

Подобно на мъжете от Бангладеш и Индия, които работят като роби на строежите, жени от Етиопия и Филипините идват в Дубай, за да станат домашни помощнички. Техните паспорти се вземат и те стават на практика слугини на работодателите си.

В предградие на Дубай има мръсен хостел в окаяно състояние, където избягали прислужници намират подслон.

Ако турист от Филипините се разхожда из мол, често може да се случи да го пресрещне негова сънародничка, която да моли за помощ.

2. В града няма никакъв естествен източник на вода

Не забравяйте, че Дубай е в пустинята.

Хората в него са издигнали фалшиви острови, езера и дори ски писти, но пустинята си остава пустиня.

Водата за пиене идва от няколко станции за преработка на солена вода, което я прави годна за пиене, но изключително скъпа.

Това е най-скъпата вода в света.

Виж още: Дубай - най-луксозният град в света

Това прави Дубай изключително уязвим. Ако някога в ОАЕ има рецесия, или се случи така, че Дубай да бъде атакуван, градът трудно ще оцелее.

Освен това много от плажовете започват да усещат проблем със замърсяването, тъй като пречиствателните станции не успяват да се справят с нарастващото население.

1. Държавният дълг е колкото БВП на страната

От МВФ изчисляват, че брутният БВП на страната е равен на държавния дълг – 130 млрд. долара.

Имотният балон в страната се пукна през 2009 година. От тогава насам пазарът се възстановява.

В статия в The Economist наскоро се изказа предположението, че Дубай трябва да смени модела си на растеж. До сега градът се разрастваше като привличаше капитал, идеи и хора от чужбина. Само 10% от работещите в Дубай са местни граждани! Всички останали са дошли от други държави. При положение, че повечето жители на Дубай са там с нагласата за временно положение, малко хора взимат изграждането му „присърце“. Повечето му жители са там, за да натрупат малко пари и да се възползват от добро предложение за работа, а не се цел да изградят един чудесен град, където да отгледат семейство.