Някои от странните езера в света не са пълни с вода – а с асфалт, известен също и като битум. Да, това е същият материал, с който са покрити пътищата.

По-голямата част от асфалта, който се използва днес, е получен от петрол, но веществото се среща и в концентрирана форма в природата.

Понякога той се просмуква в почвата и създава големи локви, известни като катранени ями или асфалтови езера. Те са откривани и в области, покрити с пясък, като например петролните пясъци Атабаска в Североизточна Алберта, Канада, която е най-големият източник на физически битум в света.

Асфалтът също така изригва в подводни вулкани, но те са сравнително редки и са открити едва през 2003 г.

Има само няколко известни големи асфалтови езера по света. Най-голямото от тях се намира в село Ла Брея, разположено в югозападната част на Тринидад, и се нарича Катранено езеро.

То обхваща площ от около 40 хектара и се смята, че е дълбоко 75 метра. Течният асфалт е толкова гъст и лепкав, че на повърхността може дори да стъпите, без кракът ви да потъне. Но ако стоите прекалено дълго време, бавно ще пропаднете в езерото.

Асфалтовите води бавно се движат и това се вижда по повърхността на така наречения водоем. По време на този процес на моменти се появяват праисторически дървета и други предмети, паднали в езерото, след което изчезват и се появяват отново.

Езерото е създадено преди хиляди години, когато Карибската континентална плоча попада под друга тектонска плоча. Това отваря разломни линии, през които блика суров нефт от дълбоки подземни находища, който се събира във вулканичен кратер.

Езерото е открито през 1595 г., а през 1867 г. от там започва да се добива асфалт. От него до днес са извлечени около 10 милиона тона асфалт. Смята се, че има залежи за около 6 милиона тона.

Катраненото езеро в Ла Бреа днес е и туристическа атракция, която води в района около 20 000 посетители годишно. Понякога хората плуват във водите му, защото вярват, че притежават лечебни свойства.

Друго известно асфалтово езеро се намира край Лос Анджелис. Това всъщност е група от вдлъбнатини, наречени ями Ла Бреа Тар. "Brea" е испанската дума за асфалт. Езерото Бермудес във Венецуела пък е втората по големина естествена катранена яма в света.

В допълнение към интереса на геолози и петролни барони, асфалтовите езера са обекти, които представляват интерес и за природолюбителите и палеонтолозите, защото скрити под лепкавите им, лигави слоеве, се намират невъобразимо количество останки от праисторически живот.

Хиляди години тези езера са поглъщали саблезъби котки, вълци, бизони, коне, костенурки, охлюви, миди, стоножки, мамути и стотици други видове гръбначни и безгръбначни екземпляри.

Тези животни се скитат край катранените езера в търсене на храна и в крайна сметка падат в капана им. Умират от глад или от задушаване. Това е ужасен начин да умреш, но фантастичен способ за запазване на фосили.

Изненадващо голям процент от фосилите, възстановени от катранените ями - повече от 90%, са на хищници. Освен животни, в тях са запазени и праисторически дървена и растителност.

Но най-неочакваното откритие е на жена, за чийто останки се смята, че са на около 10 000 години. Скелетът е придружен от останките на домашно куче. Според изследователите смъртта може да е била церемониална или пък принесена в жертва на боговете.

Снимки: amusingplanet.com