Карлос Слим, който е най-богатият човек в Латинска Америка, а в продължение на няколко години бе и най-богатият в света, има изненадващ герой и модел на подражание – монголският военачалник Чингис Хан.

Интересът на Слим към средновековния владетел дори се отразява и на неговите бизнес стратегии. Чингис Хан правел тактически отстъпления, успявайки да създаде у враговете си фалшиво усещане за сигурност, преди да нападне безмилостно.

75-годишният телекомуникационен магнат Слим казва от 15 години, че се оттегля, докато през цялото време с поредица от ходове навлиза в нови и нови територии, последната от които е петролът.

Възхищението на Слим към Чингис Хан е един от многото вълнуващи детайли, разкрити в новата биография на мексиканския милиардер, която е дело на разследващия журналист Диего Енрике Осорно.

В биографията Осорно също така разкрива, че като малък Слим е тормозен в училището си в Мексико сити, защото е син на ливанци, а фамилното му име първоначално е Салим.

В биографията също така се разкрива, че неговото семейство е имало връзки с Ливанската християнска фаланга, която е известна с избиването на палестинци.

Вижте още: Карлос Слим тихомълком прехвърля империята си на своите деца

Друг интересен момент от живота на Слим е, че неговият брат е член на мексиканската тайна полиция, обвинен за измъчването и изчезването на бунтовници.

Освен че изкопава най-различни нелицеприятни аспекти от живота на Слим, Осорно го описва като достоен и решителен предприемач, математически гений и неуморим работник, който поддържа определено ниво на скромност, дори и когато богатството му достига 77 млрд. долара.

“Това не е историята на герой или на злодей, а на човешко същество с много противоречия,” споделя Осорно пред списание TIME.

Той започва проучването си за книгата още през 2007 г., след като години наред отразява проблемите на бедните в Мексико.

Да гледам как богатството на Слим расте все повече и повече на фона на всичко това бе шокиращо, казва той. “Бях мотивиран от чувството на несправедливост, на гняв,” казва Осорно. “Как е възможно тази страна, в която има толкова много бедност, да създаде подобен тип?”

Въпреки гнева на Осорно, резултатите от неговото разследване го карат да уважава предприемаческите качества на Слим и това, което той описва като “постоянна стратегическа визия.”

В продължение на четири години Осорно се опитва да си уреди интервю с милиардера, като в крайна сметка Слим му дава три, разказвайки историята си в продължение на седем часа.

„Не пиши прекалено много лъжи за мен“, казва накрая полу на шега и полузаплашително Слим на Осорно.

След като се дипломира като инженер, Слим започва да печели пари като борсов брокер и частен инвеститор във всичко - от ресторанти през строителни компании до мини. Състоянието му обаче започва да расте значително през 90-те години, когато купува държавната телекомуникационна компания от правителството.

Чрез агресивни ходове, между които и много съдебни дела, Telmex доминира на мексиканския телекомуникационен пазар в продължение на години след приватизацията си.

Дори и днес компанията притежава 70% от мобилния пазар и от пазара на фискирани телефонни услуги. Осорно твърди, че липсата на конкуренция е ощетила страната, но и че Слим е постигнал това със законни методи. “Той разбира системата по-добре от всеки друг,” казва Осорно.

След приватизацията Слим продължава да придобива телекоми из цяла Латинска Америка и извън нея, докато не превръща America Movil в гигант.

Той също така редовно се впуска и в други начинания, като купува авиопревозвачи, футболни отбори, щатски компании за търговия на дребно и New York Times. През април Слим създаде собствена газова и петролна компания.

Според Осорно в момента стимулът на милиардера е по-скоро да печели битки, отколкото пари. “Той казва, че не му пука за парите,” твърди Осорно.

Въпреки че уважава предприемаческите качества на Слим, Осорно все още гледа на неговия успех като на емблематичен за една несправедлива система, заради която много мексиканци живеят в бедност и която ражда престъпления и насилие.

Самата система трябва да се промени, за да може нацията да върви напред, според Осорно. “Успехът на малцина не трябва да е за сметка на провала на една цяла държава.”