Преди 20 години първият в света Договор за неразпространение на ядрените оръжия, одобрен от ООН през 1996 г., забрани провеждането на всякакъв вид ядрени опити – били те за граждански или за военни цели.

По това време повече от две трети от членовете на Общото събрание го поддържат. Този брой вече е нараснал до 183.

Въпреки че подкрепата е силна, част от държавите изразяват съмнения дали договорът в действителност може да бъде изпълнен. В крайна сметка, една нация може да го подпише, а след това тайно да прави подземни ядрени опити.

За да се предотврати нарушаване на договора, Организацията на обединените нации решава скоро след одобрението му да се впусне в едно амбициозно инженерно постижение за създаване на глобална мрежа от сензори, които могат да засичат незаконни ядрени тестове.

Тази глобална мрежа за наблюдение, известна като Международната система за наблюдение, се състои от 337 съоръжения за мониторинг, разпръснати по света, които използват различни методи, за да открият доказателства за ядрени опити.

Те включват сеизмични, хидроакустични, инфразвукови и радионуклидни детекторни станции. Това са някои от най-чувствителните инструменти на планетата.

През годините те записват не само ядрени опити, но и земетресения, ракетни изстрелвания, свръхзвукови самолети, песните на китовете, метеори, които влизат и експлодират в атмосферата, звукът от разпадене на айсберги и много други.

Преговорите за ядрено разоръжаване започват още през 1963 г. с подписването на Договора за частична забрана на ядрените опити, в който попадат ядрени експерименти, правени в атмосферата и водата, но не и тези, провеждани под земята.

Нито САЩ, нито Съветският съюз са готови да приемат всеобхватна забрана на тестовете, която да сложи край на всички ядрени опити, включително и на подземните, от страх, че някоя нация ще намери начин да я заобиколи и е вероятно да направи скок напред в надпреварата по ядрено въоръжаване.

Без система за засичане на незаконни тестове, всеобхватната забрана се изплъзва на света в продължение на почти четири десетилетия, посочва Amusing Planet.

След разпадането на Съветския съюз и края на Студената война, международната общност се събира отново и започна да преговаря за всеобхватна забрана на ядрените опити. Успехът на преговорите зависи в не малка степен от развитието на система, която може да наблюдава земята, водата и въздуха за евентуални нарушения на правилата.

Двадесет години след първите опити за създаването й, Международната система за наблюдение е готова на 85 процента. Когато бъде завършена, тя ще има 337 станции, включително: 50 първични и 120 спомагателни сеизмични станции за наблюдение и откриване на сеизмични вълни, генерирани от подземни ядрени опити; 11 хидроакустични станции за откриване на акустични вълни в океаните; 60 инфразвукови станции за откриване на много ниски звукови вълни в атмосферата; 80 радионуклидни станции за откриване на радиоактивни частици, отделяни от атмосферните експлозии и 16 радионуклидни лаборатории за анализ на проби от радионуклидни станции.

Данните от всички станции се предават на Международен център, разположен във Виена, чрез сателитна връзка. Той получава от 10 до 15 гигабайта данни всеки ден, които след това се анализират от персонала.

През 2006 г. сензорите на системата улавят признаци на подземен ядрен опит, проведен от Северна Корея. Тоталитарната държава прави по два теста през 2009 г. и 2013 г., всички от които са засечени.

Но шоковите вълни от ядрени детонации не са единствените сигнали, които тези силно чувствителни детектори улавят. На 15 февруари 2013 г. инфразвуковите мониторингови станции засичат сигнали от метеора, който се разпадна в небето над Челябинск в Русия.

През 2011 г. те регистрират и ядрената авария в японския АЕЦ Фукушима. През същата година хидроакустичните станции засичат земетресение край бреговете на Япония, което спомага за прогнозиране на последвалото цунами.

Изключително чувствителните уши на Международната система за мониторинг намират много приложения в различни граждански и научни области, като например предупреждение за цунами и прогнозиране на времето, проследяване на бури, изучаване на вулкани, мониторинг на плаващи айсберги, изучаване на миграционните навици на птици, предвиждане на последиците от изменението на климата върху морския живот и много други.

Въпреки че системата за наблюдение работи в продължение на години, Договорът за пълна забрана на ядрените опити все още не е в сила, което означава, че международната общност не може законно да налага санкции или глоби на всяка нация, която го наруши.

За да влезе в сила договорът, всички 44 страни, които притежават някаква форма на ядрени технологии, не непременно оръжия, например ядрени реактори, трябва да го ратифицират.

Осем от тях все още не са направили това: Китай, Египет, Иран, Израел и САЩ са подписали договора, но не са го ратифицирали, а Индия, Северна Корея и Пакистан не са направили нито едно от двете.

Снимки: amusingplanet