Те не учат, не работят и никога не излизат навън

Има хора, които години наред не напускат пещери, летища, посолства и собствените си домове – кои са те и защо го правят?

Те напълно доброволно се затварят между стените на стаите. Други се оказват пленици по неволя – живеят на терминали на летища или пък в посолства, прекарвайки месеци без достъп до слънце и свеж въздух.

Трети са се преселили в пещери и бункери по религиозни причини. Има и други, които не разбират защо им е толкова голям свят.

Домашните отшелници

В Япония през последните 15 години се сформира цяло поколение от мъже-отшелници – хихикомори, съкратено хики. Те не учат и не работят. Цялото си време прекарват в стаи – играят мрежови игри, общуват в социалните мрежи, разлистват комикси манга или просто гледат упорито в стените.

Синдромът им се нарича „остра социална изолация”. Средната възраст на засегнатите е 32 години.

Според данни, едва ли не около 10% от населението на Япония представлява хихикомори. С други думи, става въпрос за около 850 000 души.

Първият случай е регистриран през 1999 година. 14-годишен японец се връща от училище, затваря се в кухнята и не излиза от нея в продължение на 3 години. Отказва да разговаря с околните и не пуска никого при себе си. Интересното е, че веднъж на полугодие тайничко се промъква в банята и се мие.

А какво правят родителите му в това време?

Само японският мироглед е способен на това – емоционалната връзка между майка и дете се характеризира с думата „амае”, значи снисхождение към слабостите и простъпките на близък човек, мекота и опрощение. Именно поради това японските майки не бързат да извеждат насила синовете си от стаите. Не бързат да търсят помощ от психолог.

А родителите на нашия главен герой правят следното – построяват нова кухня, за да продължат да живеят както преди.

Такива отшелници не съществуват само в Япония. Можете да ги срещнете още в Южна Корея, Китай и дори Европа. Наричат ги NEET - (not in employment, education or training), или поколението „ни-ни”.

Момиче от „Москва град”

Агентът за недвижими имоти от Санкт Петербург Ксения в продължение на половин година живее в бизнес центъра „Москва град”. Става дума за периода от октомври 2014 до март  2015 година. През това време тя успява само веднъж да излезе навън. За да се види с приятелка и да си купи обувки.

„Не излизах от „Москва град”, тъй като разполагах там с работа и приятели. И наистина, какво мога да правя в Москва – нищо. Нищо ми нямаше, докато бях в бизнес центъра. Беше ми весело” споделя Ксения.

Денят на момичето преминавал така: събуждала се в апартамента на 60-ия етаж, закусвала в стаята си, след това се редели една след друга бизнес срещи, срещи с приятели, съвместни посещения на кино, салони за красота, фитнес, каране на колело и т.н. Всичко това се случва в границите на бизнес центъра.

„Може да ви се стори, че в центъра не живее никой, но всъщност е пълно с народ – всички са забавни и готини”, категорична е Ксения.