На родителите никак не им липсват неща, за които да се изнервят, когато става въпрос за поведението на децата им - от придирчивостта им по отношение на храненето и прекомерното облъчване от електронни устройства и телевизия до миенето на зъбите и времето за лягане.

Рос Грийн иска да направи живота им по-лек.

Грийн е иновативен психолог, който стои зад теорията за "съвместните партньорства" - подход, който отхвърля прийомите на традиционния начин на оглеждане на децата, като наказания и отнемане на привлегии, и ги заменя със спокойна и целенасочена дискусия.

"Най-доброто нещо, към което можете да се стремите, е влияние, а не контрол," казва Грийн пред Business Insider. "Това означава, че вашата роля е повече на партньор, отколкото на повелител и господар."

В най-новата си книга Грийн описва процес от три стъпки, който родителите могат да използват, за да наложат това влияние по възможно най-продуктивния начин.

Стъпка 1: Стигнете до същността на проблема

Грийн нарича тази стъпка "стъпката на съпричастност." Тя се състои от това родителят да зададе не детето множество въпроси, за да разбере защо не отговаря на неговите очаквания.

Голяма част от експлозивното поведение се причинява от невежеството на родителите по отношение на по-големи въпроси, казва Грийн. Разглеждането на дадена ситуация и от друга гледна точка е от съществено значение за родителите, за да научат какво стои в основата на всеки нервен изблик.

"Винаги казвам, че вашият най-сигурен източник на информация за това какво пречи на детето по отношение на дадено очакване, което не е оправдано, е самото дете," казва той.

Стъпка 2: Родителят излага своето притеснение

След това идва стъпката, с която повечето родители погрешно започват – излагането на техните притеснения.

"Към същото притеснение, което иначе би довело до това родителят да наложи наказание или да наложи своята воля, тук се подхожда по различен начин – в сътрудничество," казва Грийн. "Родителите не губят нищо в тази ситуация. Това, което си избират, е партньор за разрешаване на проблема."

Това е стъпката, в която родителите може да обяснят защо детето трябва да си ляга в определен час или да яде зеленчуци. По-важното е, че тя идва, след като детето вече е изразило своето оплакване.

Стъпка 3: Родител и дете си сътрудничат за намирането на решение

В практиката на Грийн това се нарича "поканата" - в смисъл, че родителите могат да предложат решения и да поканят детето да участва в превръщането им в реалност. Най-важният фактор е, че решението е приемливо и за двете страни, казва Грийн, иначе няма да се получи.

"Ако от решението няма взаимно удовлетворение, този проблем не е решен", твърди Грийн.

Ако детето не харесва вкуса на своята паста за зъби, родителят може да изпробва други вкусове и да намери друг по-приятен. Ако детето не иска да си ляга навреме, родителят може да изслуша причините за това и евентуално да запълни вечерта с по-ангажиращи или физически дейности, които да подготвят детето за почивка.

Грийн признава, че методът няма да изкорени всеки тип проблематично поведение за един ден, но ако родители се заемат едно по едно с всяко детско избухване, той обещава, следното: "Не само, че детето ще оправдава повече от очаквнаията ви, но и ще крещи много по-малко."