Кулата на ветровете, или Horologion of Andronikos Kyrrhestes, е елегантна осмоъгълна мраморна кула в римската агора в Атина. Смята се, че това е първата метеорологична станция в света.

На повече от 2000 години, кулата има осем страни, слънчев часовник, ветропоказател и интериорен воден часовник, който в древността може да се използва дори и в тъмнина.

Всяка от осемте страни на сградата е обърната към различна точка на компаса и е украсена с фриз от фигури, изобразяващи ветровете, които идват от тази посока.

Древните гърци вярвали, че вятърът идва от дванадесет различни посоки и те лежат в основата на древната географска ориентация, точно както и четирите посоки, които използваме днес.

A post shared by Atlas Obscura (@atlasobscura) on

Не е известно кога или защо хората започват да използват вятъра за указания за посока, но вероятно всичко е започнало със земеделците. Те знаят, че ветровете се различават в зависимост от това откъде идват. Някои са влажни, други сухи, трети горещи или студени, посочва Amusing Planet.

Гръцкият философ Аристотел идентифицира десет различни ветрове, като според него всеки от тях има различни метеорологични свойства.

Тимошен - гръцки навигатор и географ, добавя още два вятъра, а друг гръцки географ - Ератостен, ги намалява до осем, отбелязвайки значителна стъпка към развитието на 8-точковата система на компаса, която все още се използва в почти всички навигационни системи по света.

Кулата на ветровете се базира именно на системата на Ератостен. Разположена в римската агора, тя е от голямо значение за търговците, които я използват, за да предвидят времето и да предскажат кога стоките им ще пристигнат по море.

Изглежда, че кулата е построена през 50 г. пр. Хр., но според други източници тя може да е изградена през 2 в. Пр. Хр. Използването й като метеорологична станция обаче е за кратко.

По време на римляните тя е разграбена. След това сградата се превръща в часовникова кула на православна църква. При османското владичество паметникът е използван и като място за поклонение от дервиши.

Кулата е затворена за обществеността, откакто дервишите я напускат през 1828 г. Едва през 2016 г. тя е възстановена и на разположението на публиката след близо двеста години пренебрежение.