Това ли е следващата държава на световната карта?

8287
Това ли е следващата държава на световната карта?

© Google Maps

Островна група, която е част от Папуа Нова Гвинея предстои да гласува своята независимост. Ако гласуването мине както се очаква, Бугенвил може да стане следващата страна, която ще се появи на световната карта.

Историята на островите включва колониална експлоатация, опити за независимост, деветгодишна война и постепенно установяване на мир.

В събота предстои да бъде написана нова глава, когато 207 000 души ще започнат да гласуват дали искат по-голяма автономия или независимост.

Наблюдатели очакват до три четвърти от гласоподавателите да изберат независимост, но гласуването ще е само първата стъпка към нея.

LG Oled TV

Защо независимост?

Островите са кръстени на френски изследовател от 18-и век и се превръщат в част от Германска колония, Германска Нова Гвинея, в края на 19-и век.

През Първата световна война, Австралия установява контрол над тях и го запазва до 1975 г. (с изключение на кратък период, когато те са в ръцете на Япония през Втората световна война).

Под колониално владение Бугенвил, чието население в момента наброява 300 000 души, винаги е изпълнявал ролята на аванпост.

Първият административен център на германците е създаден едва през 1905 г., 21 години след като установяват владение над островите.

Когато Папуа Нова Гвинея получава независимост през 1975 г. Бугенвил става провинция, въпреки че там не са особено ентусиазирани.

Всъщност дори има декларация за независимост малко преди създаването на Папуа Нова Гвинея – опит за създаването на "Република на Северните Соломонови острови". Този опит обаче е пренебрегнат и от Австралия и от Папуа Нова Гвинея.

След този неуспешен опит се поражда недоволство и през 1988 г. започва деветгодишна сепаратистка война.

По различни оценки в нея са убити от 4 000 до 20 000 души, което е между 3 и 13% от населението на островите при началото на войната.

Войната приключва през 1997 г. с помощта на международни посредници. Резултатът е Мирното споразумение за Бугенвил, създаването през 2005 г. на автономно правителство на Бугенвил и обещанието за необвързващ референдум за независимост, пише BBC.

И така, какви са възможностите?

В бюлетината хората ще могат да избират между по-голяма автономия и независимост.

Очакванията са, че провинцията ще гласува в полза на независимостта. Тя обаче не е гарантирана, така че има три възможности:

Хората гласуват за автономия. В този случай Бугенвил остава част от Папуа Нова Гвинея, а подробностите ще бъдат договорено впоследствие.

Хората гласуват за независимост и Папуа Нова Гвинея приема резултата. Провинцията след това ще се превърне в независима държава.

Хората гласуват за независимост, но Папуа Нова Гвинея не приема резултата или се опитва да отложи последващите стъпки. Това може да доведе до нова криза и нов конфликт.

Гласуването ще се състои между 23 ноември и 7 декември, а резултатите се очакват по-късно през декември.

Какво казват от Папуа Нова Гвинея?

Централното правителство преди това е оттегляло средства за процеса по референдума, а управляващите предпочитат Бугенвил да остане част от страната.

През октомври новия премиер Джеймс Марапе заяви, че гласуването е необвързващо и че резултатът ще бъде обсъден от правителствата на Папуа Нова Гвинея и Бугенвил.

Защо от Папуа Нова Гвинея искат Бугенвил да остане част от страната?

От една страна Бугенвил е богата на природни ресурси. Въпреки че войната доведе до спиране на голяма част от дейността по добива на мед и злато, провинцията бе една от най-богатите в Папуа Нова Гвинея преди това.

Другото притеснение е, че това може да постави прецедент. Ако Бугенвил получи независимост, други провинции на Папуа Нова Гвинея (в страната има над 20), може също да поискат по-голяма автономност и дори отделяне.

Готова ли е Бугенвил за независимост?

Новата страна, ако това стане факт, ще бъде малка с площ от под 10 000 кв. км. (малко по-голяма от Кипър и малко по-малка от Ливан).

Населението също така би било едно от най-малките в света, малко по-малко от това на Вануату, и малко по-голямо от това на Барбадос.

Според австралийския институт Lowy обаче ще минат години преди Бугенвил да може да се справя без външна помощ.

Страната е богата на природни ресурси, най-вече на мед, но добивът им бе ограничен заради войната, а разпределението на приходите бе една от причините за конфликта.

По оценки на института Lowy Бугенвил ще генерира само 56% от приходите необходими, за да не разчита на чужда помощ.

Какво правят останалите страни?

Австралия, която е най-близката богата страна, е най-големият донор на Бугенвил и участва в преговорите, които спряха войната.

Страната твърди, че ще приеме всякакво споразумение, но повечето жители на Бугенвил смятат, че Австралия е против независимостта.

От по-далеч, САЩ и Китай също следят случващото се.

Смята се, че Китай вече е изпратила делегация, която да разгледа възможностите за инвестиции в Бугенвил, в това число и в ново пристанище.

От САЩ пък, заедно с Австралия, Нова Зеландия и Япония предоставиха средства за организирането на референдума.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg