Навсякъде из мюсюлманския свят джамиите имат типична архитектура, която се характеризира с минаре, купол, арки и мозайки, както и украси с гипсова мазилка.

Тези елементи на дизайна са донесени от арабите, когато мигрират и завладяват чужди земи.

Но в районите, където разпространението на исляма е по-плавно, архитектурата на джамията съответства повече на местната култура, определяна от уменията на населението и наличието на материали.

Никъде другаде това не се проявява толкова силно, колкото в Западна Африка. Джамиите тук се различават – те варират от прости заграждения до великолепни сгради, посочва Amusing Planet.

В Сахел и суданските пасища на Западна Африка се среща уникален дизайн на джамия. Простиращи се на огромна територия в Северноафриканския континент - от Сенегал до Судан, както и в Гана и Кот д'Ивоар, тези джамии се характеризират с общ строителен материал – тухли от кал, подсилени от големи дървени трупи и подпорни греди, които излизат от стената, придавайки им външен вид на крепост.

Тези дървени стволове, наречени торон, се използват като скеле, когато повърхността се коригира всяка година. Те служат и за декоративни цели.

Джамиите обикновено имат кула, плосък покрив и двор. Подът вътре е покрит с пясък, върху който са поставени молитвени постелки. Естествената светлина, преминаваща през пробити дупки в тавана, осигурява единственото осветление.

Освен масивните стълбове и арките, поддържащи покрива, интериорът е оформен така, че да не отвлича вниманието на поклонника от молитвата.

Най-известната джамия, характерна за този вид архитектура, е Великата джамия в Джене в Мали.

Въпреки че сегашната й структура е само на сто години, оригиналната джамия датира от 13-и век. В началото на 19-и век тя се разпада и до края на това столетие джамията се използва като гробище.

След като французите завладяват Джене, новата администрация решава да възстанови джамията, но не и без някакво френско влияние - до каква степен обаче е въпрос на дебат.

Независимо от оригиналността на архитектурата, джамията Джене се е превърнала в почти емблематична по отношение на архитектурата на тези религиозни сгради в Западна Африка и множество селищни джамии на целия африкански континент я копират макар и в по-малък мащаб.

Всяка джамия обаче има свой собствен отличителен характер.

Джамията Ларабанга в село Ларабанга, Гана, е друг пример за судано-сахелската архитектура. Наричана "Мека на Западна Африка" – това е най-старата джамия в страната и една от най-старите в Западна Африка.

Тя е построена от кал и тръстика и има две високи кули с пирамидална форма. Те са подкрепени от дванадесет куполообразни структури върху външните стени, които са подсилени от хоризонтални дървени греди.