Вследствие на изменението на климата може би не само трябва да се адаптираме към по-топъл свят, но и към по-малко вкусен.

Тъй като увеличеното количество въглероден диоксид в атмосферата, топлинният стрес, по-дългите суши и по-интензивните валежи, свързани с глобалното затопляне, продължават да оказват влияние върху нашето ежедневие, често забравяме, че те влияят и върху количеството и качеството на растителната храна.

Представяме ви списък с някои растения, върху които затоплянето влияе и са сложени в световния списък на "застрашените храни".

Много от тях може да се превърнат в дефицит в следващите 30 години.

Кафе

Независимо от това дали се опитвате да се ограничите до една чаша кафе на ден, последиците от изменението на климата върху световните региони, където то се отглежда, може да ви оставят с малък избор.

Кафените насаждения в Южна Америка, Африка, Азия и Хавай са застрашени от покачващите се температури на въздуха и нестабилните модели на валежите, които водят до болести на различните видове.

Резултатът? Значително по-нисък добив на кафе (и по-малко кафе в чашата).

Организации, като Australian Climate Institute, смятат, че ако сегашните климатични модели продължат, половината от районите, които понастоящем са подходящи за производство на кафе, няма да бъдат такива до 2050 г.

Шоколад

Кулинарният братовчед на кафето - какаото, също страда от покачващите се температури на глобалното затопляне. Всъщност какаовите насаждения предпочитат по-топъл климат ... докато тази топлина е свързана с висока влажност и обилен дъжд (т.е. климатът на дъждовните гори).

Според доклада от Междуправителствения комитет за изменение на климата от 2014 г., проблемът е, че по-високите температури, очаквани за водещите световни страни производители на шоколад (Кот д'Ивоар, Гана, Индонезия), няма да бъдат придружени от увеличение на валежите.

Тъй като по-високите температури изсмукват повече влага от почвата и растенията чрез изпаряване, е малко вероятно валежите да се увеличат достатъчно, за да компенсират тази загуба на влага.

Прогнозите са всичко това ще доведе до намаление на производството на какао, което води и до по-малко шоколад, десерти и барчета на шоколадова основа.

Чай

Когато става дума за чай (втората любима напитка в света след водата), по-топлият климат и непостоянните валежи не само намаляват районите, в които се отглежда чай в света, но и се променя специфичния му аромат.

Например в Индия изследователите вече са открили, че индийският мусон е довел до по-интензивни валежи, които наводняват растенията и разреждат чаения аромат.

Последните проучвания, идващи от Университета в Саутхемптън, показват, че районите за производство на чай на някои места, особено Източна Африка, могат да намалеят с до 55% до 2050 г., тъй като валежите и температурите се променят.

Хората, които берат чая, също усещат въздействието на изменението на климата. По време на сезона на прибиране на реколтата повишените температури на въздуха създават повишен риск от топлинен удар за работниците на полето.

Мед

Освен че голяма част от медоносните пчели на Америка са изгубени, изменението на климата има свой собствен ефект върху поведението им. Според проучване от 2016 г. на Министерството на земеделието на САЩ, повишението на нивата на въглеродния диоксид намалява нивата на протеините в цветния прашец - основният хранителен източник на пчелите.

В резултат на това пчелите не получават достатъчно храна, което, от своя страна, може да доведе до по-малко възпроизводство и дори евентуално умиране. Както казва физиологът по растенията на USDA Люис Зиска, "Поленът става нездравословна храна за пчелите".

Но това не е единственият начин, по който климатът влияе на пчелите. По-високите температури и по-ранното снеготопене могат да предизвикат по-ранно пролетно цъфтене на растения и дървета. Толкова ранно, че пчелите все още могат да бъдат в ларва и да не са достатъчно зрели, за да ги опрашат.

Колкото по-малко пчелни работници опрашват, толкова по-малко мед могат да направят. И това означава и по-малко култури, тъй като плодовете и зеленчуците ни съществуват благодарение на неуморния полет и опрашването от тях.

Морска храна

Тъй като температурата на въздуха се повишава, океаните и водните пътища поглъщат част от топлината и се затоплят. Резултатът е спад в рибната популация, включително и на омарите (студенокръвни същества) и сьомгата (чиито яйца трудно могат да оцелеят при по-високи температури).

По-топлите води също така водят до повече токсичните морски бактерии, които могат да причиняват заболяване при хората, приемайки сурови морски дарове, като стриди или сашими.

Още по-лоша е прогнозата, направена от Dalhousie University през 2006 г., като учените предсказаха, че ако прекомерният риболов и растящите температурни тенденции продължат с настоящия си темп, световните запаси от морски продукти ще свършат до 2050 г.

Ориз

Когато става дума за ориз, променящият се климат е по-скоро заплаха за метода на отглеждане, отколкото за самите зърна.

Оризът се отглежда в заливни полета, но тъй като повишените температури в световен мащаб водят до по-чести и по-интензивни засушавания, районите за отглеждане на ориз може да нямат достатъчно вода, за да наводнят полетата до подходящото ниво. Това би затруднило отглеждането на тази хранителна култура.

Пшеница

Неотдавнашно проучване, в което участват изследователите от университета в Канзас, открива, че през следващите десетилетия най-малко една четвърт от световното производство на пшеница ще бъде загубено поради екстремни климатични и водни процеси, ако не се предприемат адаптивни мерки.

Изследователите установиха, че последиците от изменението на климата и нарастващите температури върху пшеницата ще бъдат по-тежки, отколкото се очакваше, и се случват по-рано от очакваното. Докато увеличаването на средната температура е проблематично, едно по-голямо предизвикателство са екстремните температури.

Повишението на температурите съкращава времето, в което зърнените растения трябва да зреят и да произвеждат класове за реколтата, което води до по-малко зърно.

Според проучване, публикувано от Института за изследване на въздействието върху климата, растенията за царевица и соя могат да загубят 5% от реколтата си за всеки ден, когато температурите се покачат над 30° C. (Царевичните растения са особено чувствителни към топлинните вълни и сушата.)

С тази скорост, бъдещите реколти от пшеница, соя и царевица могат да паднат до 50%.

Овощни плодове

Прасковите и черешите, два от любимите плода на летния сезон, всъщност могат да страдат от твърде много топлина.

Според Дейвид Лобел, заместник-директор на Центъра по продоволствена сигурност и околна среда в Станфордския университет, овощните дървета (включително череши, сливи, круши и кайсии) изискват "часове на охлаждане" - период от време, когато са изложени на температури под 7° С всяка зима.

Ако не получат необходимия студ, плодовите и ядковите дървета се мъчат да счупят латентността и да цъфтят през пролетта. В крайна сметка това означава спад в количеството и качеството на произведените плодове.

До 2030 г. учените смятат, че броят на по-студените дни през зимата ще намалее значително.

Кленов сироп

Покачващите се температури в североизточната част на САЩ и Канада оказват неблагоприятно влияние върху кленови дървета, в това число потъмняване на листата на дърветата и по-малко плод.

По-топлите зими и йо-йо зими (периоди на студ, следвани с периоди на необичайна топлина) на североизток са съкратили "захарния сезон" - периодът, когато температурите са достатъчно меки, за да принудят дърветата да превърнат съхранените нишестета в захар, но не достатъчно топло, за да предизвика пукане.

Твърде горещите температури също намаляват сладостта на кленовия сок. "Това, което открихме, беше, че след години, когато дърветата произвеждат много семена, имаше по-малко захар в соковете", казва екологът на университета "Туфтс" Елизабет Кроун.

Тя обяснява, че когато дърветата са по-стресирани, те пускат повече семена. Това означава, че за направата на качествен кленов сироп ще е необходим повече изходен материал.

Фъстъци

Фъстъците (и фъстъчено масло) може да са една от най-простите от закуски, но фъстъченото растение се смята за доста капризно. То расте най-добре, когато има пет месеца постоянно топло време и определено количество дъжд. В противен случай растенията няма да оцелеят, още по-малко ще произвеждат шушулките.

Очакванията са световното производство на фъстъци да намалее с 40% вследствие на климатичните промени.